Дори и в кризата българинът се отказва най-трудно от алкохола. Потреблението на всички напитки пада, но намалението е най-малко при ракията, виното и бирата, показват официалните данни на браншовите организации.

Вече пием ракия почти колкото и натурален сок. Годишно на всеки у нас се падат по 8,92 литра спиртни напитки и 10,2 л плодов сок или нектар. Спадът в консумацията на вино, ракия и бира през 2010 г. е между 2,4 и 5,4 на сто, докато при соковете е с 14%, а при бутилираната вода - със 7,2 на сто.

И все пак през последните години има огромна промяна в навиците ни. В зората на демокрацията през 1990 г. съотношението между алкохолните и безалкохолните напитки е било почти равно. На първата група се е падал дял от 43,3 на сто отвсички продажби на напитки у нас, а на втората - 43,9 на сто. Навремето обаче много повече от сега са се пиели мляко и млечни напитки.

Около 340 литра напитки изпива всеки българин годишно.

Сега вече 62% се падат на безалкохолните, а на ракията, виното и бирата - 26,5 на сто, или 89,81 литра на всеки.

В кризата има спад на потреблението на всички видове напитки, но съотношението между тях се запазва почти без промяна, коментира Милчо Бошев, шеф на асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. През 2010 г. най-много е паднала консумацията на енергийните напитки - с 18,1 на сто.

Най-малък е спадът при чая и кафето, там намалението е символично - съответно с 1,5 и 1,9 на сто.

От началото на тази година има дори ръст в реализацията на вино на вътрешния пазар, твърдят от агенцията по лозата и виното. За деветте месеца на 2011 г. са отчетени 58 482 137 литра. За сравнение - през същия период на 2010 г. вътрешният пазар на вино е бил 50 102 559 л. Това показва ръст за деветте месеца на 2011 г. от 16,7%, или 8 379 578 литра повече от същия период на 2010 г.

Разбира се, това не означава, че който е пил литър вино, сега пие два, коментира Красимир Коев, шеф на агенцията по лозата и виното. Голяма част от ръста идвала от изкарани на светло продажби на вино, както и от т.нар. алкохолен туризъм по морето.

За 9-те месеца на 2011 г. има спад от 5% и на безалкохолните спрямо същия период на миналата година.

Най-много е намалението отново при соковете - с 11%, водите - с 5%, и газираното - 4,5 на сто. Студеният чай тази година пък се очаква да бъде на "нула", а дори лек ръст може да се отчете при енергийните напитки.

С 6% е спадът в потреблението на бира спрямо предкризисната 2008 г., показват пък данни на съюза на пивоварите. Рекордна е предишната 2007 г., когато на човек са се падали по 74 л бира при 66-67 л сега.

На 18-о място сме в ЕС по потребление на бира на човек от населението. За нашия регион с най-високо потребление е Словения - 82 литра, следвана от Румъния - 78 л, Хърватия - 74 литра. Българите пием почти двойно повече пиво от гърците, на коитосе падат по 36 литра на човек. В първата тройка по консумирана бира на глава от населението продължават да са Чехия, Германия и Австрия.

Приходите от българските пивовари за държавния бюджет се изчисляват на 152 млн. евро, съобщиха от браншовия съюз. По веригата на доставките нашите производители на бира са вложили над 139 млн. евро, от които 26 млн. евро в покупки на ечемик, малц и хмел, 33 млн. евро в опаковки и етикети, както и 27 млн. евро в дълготрайни материални активи.

Варим 15 млн. литра в казани

Около 150 000 души у нас варят домашна ракия в казани и правят собствено вино, показват данни на агенцията по лозата и виното. Всеки от тях средно мачка по 1 тон грозде. Така, въпреки че няма официални данни, може да се сметне колко е домашното производство на алкохол. Литър вино става от 1,5 кг грозде, а ракия - от 6 кг. Така годишно семействата сами си правят до 100 млн. л вино или 15 млн. л ракия.

Сивият сектор в бранша е не повече от 10%, приказките за 50 на сто дял не отговарят на истината, просто у нас няма толкова грозде за преработка, твърди Красимир Коев, шеф на агенцията. Проблемът бил най-вече с т.нар. мелнишко вино.