Причината да стигнем до сегашното положение в пенсионната сфера са десетки необмислени стъпки, заяви Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика, в предаването "Под лупа" на ТВ "Европа". Той поясни, че реформите имат своето точно време и преместването им по-нататък в годините води само до усложняване на проблемите. Нейков посочи и някои положителни решения от чуждия опит в областта на пенсионното законодателство.

Ситуацията в БДЖ до колко си прилича със ситуацията в Гърция?

Може би в момента най-пресният пример е, че и на едното и другото място стачките няма да помогнат, по-скоро ще потопят кораба.

Какви са приликите между България и Гърция?

Много са приликите – ние сме южни нации и ние силно любим и силно мразим, ние лесно си намираме спасители - и гърците са по същия начин и след това лесно искаме да им отрежем главите, за да дойде другият спасител. И в двете нации националният герой е Андрешко, а не този, който тича да си плати данъците веднага. Така че имаме много близки черти, нищо че през цялото време се опитваме ние тях да упрекваме във византийщина, а те нас да ни упрекват като... едва ли не си плашат децата, че ще стане както в България.

Българска стопанска камара казаха, че не трябва да има деление на най-ниските пенсии спрямо тези, които са средни и високи, защото излиза така, че хората, които са давали повече, всъщност ще бъдат ощетени.

Да и те сега продължават това ощетяване - някъде около 40 хил. души не могат да получат реалната си пенсия, защото има таван, който реже пенсиите. По същия начин, когато се подкрепят една част от всички тези 2 млн. 300 хил. пенсионери, то става на практика за сметка на цялото общество или на останалите пенсионери. Тоест въведеш ли някаква диференциация, винаги има печеливш и губещ, няма как всички да са спечелили.

Въпросът е кое е по-справедливо. Ако вие бяхте сега социален министър, как щяхте да постъпите?

Слава Богу, че не съм, защото много по-радикални стъпки бих предложил да бъдат предприети. Не можеш да заблуждаваш, че правиш нещо и да го обявяваш, че ще го правиш това нещо 2012 – 2015 – 2017 – 2022, т.е. не аз, а някой друг да го прави. Реформите имат своето време. Когато ги направиш не във времето, цената е много голяма. Всички страдат от това нещо. Това ме притеснява в социалната сфера – че всъщност причината да стигнем до това положение бяха десетки необмислени стъпки. Веднъж намалявахме осигуровки, без да правим сметки, друг път увеличавахме случаите на ранно пенсиониране без отново да правим сметки. Сега по същия начин... просто не знам вече...като кажат „добър ден” на къде да гледам. Вчера щеше да има увеличаване на пенсионната възраст, днес няма да има, а утре кой знае какво. Това е същата грешка за пореден път. Не са правени никакви сериозни сметки нито в НОИ, нито в министерството на труда, нито Консултативният съвет по пенсионна реформа се занимавал. Едни необмислени приказки... моменталната, естествена реакция е, хората, които имат право на пенсиите и са колебаят, отиват и започват да си подават документите за пенсия и може да очакваме наистина, ако се проследят нещата, как в края на тази година ще нарасне рязко броят на хората, които са решили да се пенсионират, защото ние всеки ден ги правим разногледи. Единственото сигурно, което ще направим, че няма да разширим доверието и все по-малко хора няма да вярват в осигурителната система.

В Западна Европа също се насочват към вдигането на границата за пенсиониране.

Да, за съжаление и не за съжаление, тук няма място за емоция. Пенсионната реформа е най-студеният математически механизъм. Всички разчети показват, че ако се спазят тези графици на реформа, които бяха предложени и приети за след 2020 г., ние ще продължим всяка следваща година да виждаме увеличен дефицит в НОИ, все повече пари от републиканския бюджет ще вървят към бюджета на НОИ, за да бъдат изплащани пенсиите. Ще виждаме как единствените стъпки, които ще правим и ще заблуждаваме пенсионерите, че мислим за тях, е да им дадем на кой 20 лева, на кой 2 % или нещо друго, но с нарастването на средното ниво на цените, този подход ще доведе до по-нататъшно обедняване на пенсионерите. Ако не искаме да разберем истината, няма на кого да се сърдим. Ниската възраст за пенсиониране има своята цена и цената й е ниска пенсия. Ако искаме да имаме високи пенсии, тези високи пенсии имат също цена и цената е увеличаване на пенсионната възраст. Няма друг вариант. Това не е заради кризата, това е моделът на осигуряване от повече от 120 години в целия цивилизован свят. Англия обмисля въобще да махне понятието „възраст за пенсиониране” и да остави хората да работят до когато искат, като това ще има значение и за пенсиите им. Чехите приеха решение, за което им свалям шапка, с което увеличават възрастта за пенсиониране на 74 години. Но забележете как го правят – те казват - на 74 години ще се пенсионират хората, които сега влизат на пазара на труда, т.е. постепенно ще расте пенсионната възраст. Това е много ясна визия към обществото.

Защо малкият и среден бизнес са все против това дали да бъдат 270 или 290 лева минималната заплата, като импровизирам с цифрите?

Мисля, че управляващите и по-специално министерството на финансите по повод минималната работна заплата да направят един дълбок поклон пред хората, които работят и да им се извинят. Само преди няколко месеца помните ли какви катаклизми се рисуваха, какви катастрофи се предвиждах, че ще станат от увеличаването на минималната заплата. Сега същите управляващи в същата конфигурация заявяват, че ще вдигнат минималната работна заплата. Всичко, което експертите изтъкваха за минималната работна заплата, че тя не е проинфлационна, че тя няма да създаде проблеми нито на производителността, нито на пазара на труда въобще, не бяха верни.  Международната организация на труда казва, че по време на криза най-засегнати са хората с малки доходи, затова вдигането на минималната заплата не би трябвало да е проблем, те също считат, че сдържането на доходите по време на криза никого не е извадило от кризата и има голяма вероятност от влизането в рецесия, защото един от двата двигателя не работи. А той и първият не работи – това бяха външните инвестиции. В такива случаи обществата „запалват” втория двигател и това е вътрешното потребление. А през миналата година единствената стока, която е увеличила продажбите, са лекарствата и медицинските услуги. Мерките, с които подтискащ потреблението, за да не допуснеш инфлация, са успешни, както мислят нашите управляващи, съвсем не е така. Аз казвам, че това ще ни накара да стискаме с години зъбите и да кретаме лека полека.

Какво е мнението ви за идеята да бъдат глобявани работниците, ако работят без договор? Как това може да се случи при такава безработица, каквато имаме?

Мисля, че тук се цели нещо друго, защото никакъв ефект няма да има такава мярка. Притеснява ме това, че един такъв въпрос, който касае работниците, се взема някак си в движение. КАТ има да събира стотици хиляди глоби и знае, че не може да ги събере...какво ще направим...на босия цървулите?!? Това не е пътят. Ние продължаваме да не разбираме ролята на мотивацията – стимул и разчитаме на ролята на мотивация – страх.