Наближаващата зима вероятно ще е по-студена от обичайното. Това допуска проф. Веселин Александров, директор на департамент “Метеорология” в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) на БАН. Дългосрочната сезонна прогноза за сурово време от декември до март не противоречи на тенденцията за общо затопляне до края на века. Повечето климатични сценарии поддържат тезата за топлинен шок и вдигане на температурите с 2 до 5 градуса.

Това предполага удължаване на летните дни, в които ще се потим на повече от 25 градуса, и тропически нощи с минимални температури над 20 градуса.

Допуска се, че при запазването на сегашната тенденция за изменението на климата ще намалеят валежите и ще отънее снежната покривка за сметка на екстремни порои, бури, торнадо и всички останали бедствия.

- Проф. Александров, каква съдба ни очаква - ледена епоха или ад от горещи вълни, че цял свят пише програми за живот в изменящ се климат?

- Ако въпросът е отправен към скептик за глобалното затопляне или към привърженик на теорията, че слънчевата активност е доминиращият в момента фактор за климатични промени, вероятно отговорът ще е за нова ледникова епоха. А безрезервен привърженик на апокалиптичния тон за глобалното затопляне ще убеждава, че ни чакат огън и пепел. Други биха казали: „Какъв климат бълнувате, идва краят на света през 2012-а”. Аз ще отговоря с въпрос: Трудно е да се предскаже 100% времето за след няколко дни в момента, тогава с каква точност ще са климатичните прогнози за 50 г. напред?

- Разочароващо!

- Има и втора част на отговора: затоплянето е факт дори и в България (през 70-те години имаше тенденция към захлаждане в Югоизточна Европа). Повечето от последните 20 г. бяха по-топли от нормалното. Снежната покривка е с тенденция към редуциране от втората половина на XX в. Широколистните гори настъпват във височина. Фазите от развитието на някои растения вече започват по-рано.

- Какво подсказва това?

- Има сигнал, тенденция към затопляне, за което се очаква да продължи и през следващите десетилетия. Базиран е на резултати от симулации с глобални и регионални климатични модели. Но това са климатични сценарии, а не прогнози. Най-черните са за затопляне с 5 и повече градуса, по-реалистични са 2 до края на века.

Но и това е достатъчно, за да зачестят екстремни метеорологични събития, включително и горещи вълни, които могат да отнемат човешки живот. Ако с работата си по климатични промени успея да спася поне 1 човек, това за мен би имало дълбок смисъл.

- Как по-конкретно ще се отразят промените?

- Независимо от посоката на бъдещите климатични условия времето и климатът ще се променят сравнително бавно. Ако приемем за момент хипотезата за захлаждането, това не означава липса на горещи летни дни, подобни на тазгодишните. И обратно - при затопляне студените зими не изчезват завинаги. Някои биологични индикатори подсказват, че настъпващата зима вероятно ще е по-студена от обичайното.

Но в същото време от климатична гледна точка се очаква да продължи тенденцията на меките зими.

- В съчетание с увеличаването на броя на летните дни до 80-90, каквито прогнози се появиха?

- Сценарии, a не прогнози. Не само летните дни (с максимална температура над 25° според общоприетия стандарт) ще сe увеличат, но и тропическите нощи с температура над 20° ще зачестят, макар сега да са още редки.

Логично е, че ще се влоши комфортът на живот - човек се чувства добре максимум до 24-27 градуса.

А те често ще се надхвърлят, ако сегашната тенденция продължи. От години вече има жертви на прекомерните горещини и у нас, и в Европа.

При удължено лято с топли нощи ще има по-голяма нужда от климатици. Освен това ще се стигне до миграция на екосистеми, идващи от юг, до ускорено развитие на растенията, от една страна, но и забавяне поради излизане от интервала на оптималните температури. Ще се увеличат екстремните явления.

- Кои климатични бедствия ни заплашват пряко?

- Почти всички. И сега е видим ефектът от топлинния стрес, от замърсяването на въздуха.

Очакваното глобално затопляне ще увеличи честотата на вълните от горещ въздух и в комбинация с повишени влажност и замърсяване на градския въздух резултатът най-вероятно ще е повече жертви на топлинни удари и сърдечносъдови заболявания.

Простудните заболявания ще намалеят, но това е само добра новина. Защото по-малкото настинки ще са за сметка на заболяванията, характерни за летния сезон. Според съществуващите климатични сценарии инфекциозните болести - като маларията - ще превземат по-големи територии въпреки възможното ограничаване на разпространението им в някои активни в момента региони.

При нарастване на риска от наводнения пък се увеличава опасността от удавяне, стомашни разстройства и дихателни заболявания. А в развиващия се свят наводненията са и символ на недохранване. В най-добрия случай.

- Какво още се задава?

- Засушавания поради очаквания дефицит през топлото полугодие. Логично е да допуснем и повече горски пожари поради високите температури. А заради екстремните явления - и наводнения вследствие на интензивни валежи. Реалистични изглеждат и очакванията за все по-чести бури и щормови явления.

Торнадото и сега не е чуждо за България. За цунами в Черно море доскоро почти никой не говореше, но вече има проекти, които правят изследвания в тази област. Ако честотата на циклоните се увеличи в регионален аспект, то опустошителното им влияние ще нараства, особено в гъсто населени места с недостатъчно ресурси. В резултат на климатични промени се очаква редуциране на добивите от земеделие и селскостопанската продукция като цяло.

Възможна е дори появата на социално-икономически сътресения в засегнатите региони по света.

Рисковете са толкова по-големи, колкото по-малко е разнообразието в секторите на реалната икономика на конкретното място. В неблагоприятна позиция са и регионите, в които голяма част от доходите на населението се получава от сфери, зависими от климатичните условия. Като примери за най-уязвими към промените в климата дейности може да се дадат горското стопанство, риболовът, земеделието.

- Налага ли се България да започне да подменя сортове култури?

- Има вече знаци, че ще се стигне до това. Най-уязвими ще бъдат пролетните земеделски култури като царевица и слънчоглед поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие. Културите, отглеждани върху неплодородни или неполивни площи, също ще са в риск. Подчертано трудно ще е в Югоизточна България, където и сега валежите са недостатъчни.

- Как да отговорим на удара на климата?

- В земеделието една от адаптационните мерки е да се култивира нов сорт или хибрид, който ще бъде по- приспособен към новите условия. Може и да се промени редуването на културите върху едни и същи площи. Има и други методи за отговор на предизвикателствата.

Очакваното затопляне ще доведе до удължаване на продължителността на вегетационния период и преместване на горната граница на земеделското производство в България до 1000 метра надморска височина върху подходящи терени.

- Например...

- ...за отглеждане на зимна пшеница например. Това налага ново райониране на земеделските култури - разширяване на площите на най-важните традиционни земеделски насаждения в нови райони с подобрени топлинни и влажностни условия - например соя и ечемик. Също и отглеждане на земеделски култури със средиземноморски произход като смокини, да речем.

Ще се наложи и внедряване на технологии за напояване с намален разход на вода и без загуби при транспортирането и разпределението на водата. Както и реконструкция и изграждане на нови сондажни кладенци за използване на подпочвените води, използване на реките и валежите за влагозапасяващо напояване през зимата, прибягване до напояване с пречистени отпадъчни води и водите от дренажните системи.

- Как селското стопанство ще се справи с новите зарази, които ще атакуват не само хората, но и растенията и животните?

- Главно с усъвършенстване на технологиите за растителна защита и приоритетно разработване на биологични методи за борба с болестите и неприятелите по земеделските растения. Ще се наложат усъвършенстване на мониторинга за фитосанитарна обстановка и оценка на използваните досега пестициди и начина на тяхното приложение.

- Дайте примери за други ефекти върху реалния сектор?

- От една страна, се очаква да се увеличат енергийните нужди поради използването на климатици, но от друга, ще намаляват нуждите от отопление. Застрахователната индустрия вероятно също ще е засегната заради увеличени разходи в резултат на очакваните климатични промени.



- А туризмът?

- Ако се сбъднат климатичните сценарии за затоплянето, по южните ни летни курорти в обедните часове ще е непоносимо горещо. Ще трябва да се мисли за сиеста. Чести вълни с горещ въздух в Европа ще доведат до редуциране на ваканционния наплив в средиземноморските градове, най-вече в Испания и Италия.

Намалените снеговалежи през зимата пък, например в Алпите, ще бъдат сериозна пречка за туризма през този сезон от годината.

А в нашите планини, които разчитат на любителите на бели спортове, може да се увеличат разходите за поддръжка на трасетата. Единият вариант е нови писти, другият - повече машини за изкуствен сняг.

Ще се засили рискът от наводнения, ерозия и загуба на влажни зони по крайбрежните региони.

- А в същото време водните запаси ще намаляват. И сега има междудържавни конфликти за вода, ще стигне ли човечеството до войни за безценната течност?

- Дори мисля, че това е неизбежно. Макар че искрено се надявам тази оценка да е тотално погрешна.

- За климата еквивалент на спора кое е първо - кокошката или яйцето, е кой е виновен за измененията - природата или човекът. Вие на какво мнение сте?

- На този етап няма как да се пресметне точното съотношение. Климатът постоянно се е променял и природните фактори - космически и земни - винаги са играели роля. Все пак надделява становището, че в последните десетилетия парниковите газове имат доминираща роля.