България е изнесла за Германия с 270 нови автомобила повече, отколкото е внесла оттам за първото полугодие. Това съобщи в интервю за “Труд” Стоян Желев, председател на Асоциацията на автомобилните производители. Той се позова на данни от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, според които между 35 и 40% от продадените нови коли у нас тази година са реекспортирани зад граница. Износът се реализира благодарение на по-изгодните цени в България.

Износът на нови коли от България е насочен основно към страни като Германия, Холандия, Белгия и Румъния. Реекспортът е една от причините да се регистрира ръст в продажбите на нови коли у нас.

Реекспортът на нови автомобили е станал толкова голям, че провокира управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители (ААП) и техните оторизирани представители да преустановят подаването на официални данни за продажбите. Такава сводка досега се изготвяше всеки месец.

През първите 6 месеца на 2011 г. в България са продадени 10 287 нови коли, от които близо 4000 са реекспортирани. Така се стига до парадокса да се регистрират изнесени повече автомобили за най-големия производител Германия, отколкото са внесени оттам. А България не е производител на коли, поне докато не заработи заводът за китайските автомобили “Грейт Уол” в Ловеч. С излезлия от допустимите граници реекспорт информацията за автопазара у нас се изкривява и регистрираният ръст е нереален.

“Според данните от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма спадът в потреблението на нови автомобили продължава, макар и с по-бавни темпове - коментира Стоян Желев, председател на ААП. - За първите 9 месеца спадът е не повече от 10-12%. Надяваме се скоро да стигнем стабилизиране на продажбите и очакванията са това да се случи през лятото на 2012 г.”

Последната статистика на ААП за продажбите от 1 януари до 31 септември 2011 г. показва ръст от 21% в сравнение със същия период на кризисната 2010 г.

Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП) реши да спре да дава периодична информация за продажбите на нови коли у нас заради изкривяване на данните с големия реекспорт, който реализират някои фирми. По горещата тема “Труд” разговаря със Стоян Желев, председател на ААП.

- Защо ААП спира подаването на информация за продажбите, г-н Желев?

- Съмненията ни за изкривяване на данните за продажбите се появиха още през последните месеци на миналата година, когато, без видима причина и без връзка с останалите показатели за развитието на икономиката и потреблението, се отчете първият ръст на пазара след началото на кризата. Правеше впечатление и огромният ръст, който отделни марки отчитаха, без зад това да стоят известни корпоративни клиенти или държавни поръчки. Тази тенденция продължи с все по-голяма сила през настоящата година и вече започна да изкривява общата картина. Преди около две седмици получихме от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) официални данни за износа на нови автомобили, които потвърдиха опасенията ни за разминаване не само в количествата, продадени в България, но и на тренда спрямо същия период на миналата година. Ние отчитахме ръст, а данните говорят за спад в продажбите за първото полугодие! Като обществено отговорна организация решихме да споделим за проблема и да не го задълбочаваме с подаването на неверни данни.

- Доколко и за кого са важни тези данни?

- Броят продадени нови автомобили на човек от населението отразява развитието на икономиката на една държава, жизненото равнище и дела на сивата икономика в сектора. Трендът на промените в тези продажби (включително и в разпределението по сегменти) пък дава много точна информация за потребителските нагласи на населението, от една страна, и за инвестиционните нагласи на бизнеса, от друга. Подобна информация е продажбата и наемането на жилища и офиси, както и потреблението на други инвестиционни и потребителски стоки. Ако показателите са в посока нарастване, се прави изводът, че икономиката е в подем и че бизнесът и населението имат положителни очаквания за бъдещето. Ако потреблението на автомобили, имоти и инвестиционни стоки намалява, то бизнесът и населението свиват бюджетите си и се готвят за трудни времена. В този момент НАП би следвало да се приготви за намаляване на приходите - отначало на ДДС, а после и на данък печалба, общ доход и местни данъци. В нормалните държави изнасянето на данните влияе на курсовете на акциите на борсите, на валутните курсове и държавите започват да работят, за да открият начин да променят тренда. В България не съм срещал икономически анализ, базиран директно на тези данни, но се надявам, че се отчитат.

- Колко голям е реекспортът на автомобили в чужбина?

- Износът е толкова голям, че е излязъл от рамките на нормално допустимото. Ще дам пример - за първите 6 месеца на тази година нашата малка България е изнесла за Германия с 270 автомобила повече, отколкото е внесла от Германия! А Германия е най-големият доставчик на автомобили за България... И това се случва, преди да заработи заводът за автомобили в Ловеч!

- Кой има изгода от това?

- Времената са трудни и някои колеги са принудени да рискуват, за да си осигурят макар и малко приходи. Но ако автомобилният производител разбере за какво се използват добрите цени и финансови бонуси за увеличаване на продажбите, резултатът ще бъде много болезнен - увеличаване на цените или дори прекратяване на договорите.

- Може ли да се каже каква част от обявените като продадени в България коли са реекспорт?

- Според данните на МИЕТ между 35% и 40% за първото полугодие!

- Откъде би могла да се вземе реална и точна информация за продадените автомобили?

- Единият източник е Пътна полиция. Те знаят точния брой на регистрираните нови автомобили, както и това колко от тях са дерегистрирани поради износ в друга държава. Разликата между тези две цифри ще покаже доста точно колко са новите автомобили, останали в България. Другият източник е Националният статистически институт. Те разполагат с всички данни за извършените продажби, внос и износ. ААП инициира срещи и с двете институции, за да обсъдим възможностите за сътрудничество за осигуряване на достоверна информация за медиите.