Хората, които се издържат само от наеми, рента или дялови участия и не са пенсионери, трябва да плащат здравни осигуровки върху тези приходи. За това настояват синдикатите с цел да се пълни с повече средства здравната каса. Бюджетът на НОИ пък може да привлече повече приходи, ако максималният осигурителен доход се увеличи на 2700 лв. По закон той трябва да е равен на 10 минимални работни заплати, но вече трета година стои замразен на 2000 лв. Синдикатите настояват още министърът на труда Тотю Младенов да вдигне с 6,9% минималните осигурителни прагове в икономическите сектори, където не са договаряни нови стойности за догодина. Приходната част на бюджет 2012 е силно занижена, може да се привлекат поне още неколкостотин милиона лева, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. За да повишат събираемостта на данъци и осигуровки, профсъюзите предлагат всяка фирма, която иска възстановяване на ДДС, да се проверява и за осигурителните плащания. Двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" не подкрепиха вчера на тристранката предложения от финансовия министър проектобюджет за 2012 г. Ненужно рестриктивен е бюджетният дефицит от 1,32%, заяви Пламен Димитров. В пакта за финансова стабилност парламентът прие недостига в бюджета да е 2%. Получава се разлика от 550 млн. лв., които може да отидат за повишаване на заплатите на работещите в бюджетната сфера и на всички пенсии. Сметките на синдикатите показват, че ако от 1 април всички бюджетни заплати нараснат с 10%, а всички пенсии с 5%, ще са необходими 535 млн. лв.

Очакваме нашите искания да бъдат чути в парламента, без ръст на доходите есента няма да е мирна, заяви президентът на КНСБ.

За ръст на пенсиите догодина се обяви и част от бизнеса. Според БСК е добре да се вдигнат в средата на годината най-ниските пенсии у нас. АИКБ и БТПП обаче са против вдигането на минималната работна заплата от 1 април. В същото време друга работодателска организация - КРИБ, приветства решението за увеличаване с 30 лв. най-ниското месечно възнаграждение напролет.

Увеличението на минималната работна заплата е много незначителен въпрос на фона на другите забележки, които имаме към проектобюджета, коментира Васил Велев, председател на АИКБ. Първата от тях е надцененият ръст на БВП от 2,9%. Според АИКБ растежът догодина няма да е повече от 1,5%. Опасенията ни са, че такъв ръст няма да се състои, това ще доведе до по-голям дефицит от планирания, намаляване на фискалния резерв, по-голям външен дълг и влошаване на бизнес средата, каза Велев. Работодателите не излязоха с обща позиция за проектобюджета, защото времето за подготовка е било твърде кратко.