След три часа дискусия парламентът одобри на първо четене законодателни промени, които регламентират т.нар. сурогатно или заместващо майчинство, внесени от депутата от "Атака" Калина Крумова. Мнозинството има определени резерви, които експертна група ще изчисти между двете четения на измененията.

В момента сурогатното майчинство е извън закона - то е нито разрешено, нито категорично забранено. С поправките ще се помогне на над 270 000 семейства с репродуктивни проблеми - около тази теза се обединиха защитниците на измененията - депутати от различни цветове. Други избраници посочиха, че така се отива твърде далеч, като се регламентира покупко-продажбата на дете.

С измененията се забранява да се заплащане възнаграждение на заместващата майка, могат да й бъдат поети разумните разноски за здравословното поддържане на бременността, необходимите средства за възстановяването й след раждането, както и финансовото обезпечаване заради временната й нетрудоспособност.

Заместващо майчинство е това, при което съпрузи възлагат с договор на друга жена да износи бременност и да роди дете, което е заченато чрез асистирана репродукция с генетичния материал на съпрузите или със сперматозоид на ползващия се от заместващо майчинство съпруг и донорска яйцеклетка.

Заместващо майчинство с донорска яйцеклетка се допуска при условие, че ползващата се жена е на възраст до 45 години и е с онкологично гинекологично заболяване; с отстранени матка и яйчници; или е преминала успешно онкологично лечение, но има противопоказания за износване на бременност, предвиждат промените.

Не се допуска заместващо майчинство с донорска яйцеклетка от заместващата майка. Т.нар. "майка под наем" може да бъде само жена, която е български гражданин, на възраст между 21 и 43 години, има поне едно живо родено дете и е клинично здрава, способна да износи бременност. Тя трябва да е в добро психическо здраве и да декларира, че не е била заместваща майка повече от два пъти.

Сурогатната майка да е с право на 87 дни отпуск за бременност и раждане, предвиждат още поправките.

В дискусията по поправките депутатите се разделиха в мненията не по партийни цветове.

"По същество проблемът е следният, сурогатството както е известно в международен план, в България ще наричаме заместващо майчинство, помага на хората с репродуктивни проблеми да имат деца. В момента това е разрешено в голяма част от страните, има и такива, където е забранено, и такива държави, където то е позволено за чужденци. В момента българи с репродуктивни проблеми дават не малки суми, за да отидат в друга държава и да имат дете. А българските семейства с репродуктивни проблеми по официални данни са над 270 000. На фона на намаляващото население в България 270 000 двойки, които искат да имат деца, но не могат, е една достатъчно сериозна цифра, за да се замислим дали не трябва да им помогнем", обърна се към колегите си Калина Крумова.

"Не бива да лишаваме тези семейства от тази възможност. Нещо повече, тези семейства търсят начини и форми да отидат в друга държава и тази заместваща майка може да бъде украинка, рускиня, индийка. А когато говорим за България - все пак това дете ще бъде родено и отгледано в България", допълни Лъчезар Иванов от ГЕРБ.

"Това означава три жени или три майки. Не отиваме ли много далеч. Защото тази трета майка, която нито дава яйцеклетка, нито ражда детето, също ще издаде един акт за раждане, че тя е майката", заяви Любен Корнезов от БСП.

Лъчезар Тошев коментира, че трябва да се вземе предвид и психологията на децата и даде пример: "Ако едно дете е родено от леля си, защото г-жа Крумова предлага само близки или роднини да участват в това нещо; или тъщата е родила дете на своя зет. И тази баба освен това е и майка на това дете. Това не е ли много по-голяма травма от един развод".

Православната църква вече се обяви срещу идеята, защото така се късала връзката между майката и детето.