България да произведе двойно повече висшисти до 2020 г. - това е една от препоръките, които ни отправи Брюксел. Какви са предизвикателствата пред родните и американските университети и как образованието и бизнесът най-сетне да намерят пресечна точка, "Стандарт" попита просветния министър проф. Сергей Игнатов.

- Проф. Игнатов, какво да очакваме от закона за висшето образование, който трябваше да бъде готов до края на годината?



- В края на ноември ще има среща на министрите, на която ще обсъдим програмата за модернизация на системите на висшето образование в Европа. Ние сме участвали активно в разработването й, затова законът стъпва и на нейната база. В него са заложени две големи теми - усъвършенстване на управлението и финансирането на университетите. Трябва да се повиши академичната автономия на висшите училища, които са финансирани от държавата. Това означава да премахнем пречките в управлението на собствеността на вузовете и да се освободят преподавателите от всякакви несвойствени за тях дейности, за да се концентрират върху основната си работа. Всеки университет трябва да положи усилия за създаване на един добре обучен мениджърски състав, който да го управлява, и сменящо се академично ръководство.



- Мениджърите да бъдат без мандат?



- Мениджърската структура трябва да бъде по-постоянна, за да може наистина да се освободят учените за академични дейности. Другото ни желание е финансирането да стане по-динамично. Сега ние дадохме до 10 на сто допълнителни пари на професионалните направления с най-висок рейтинг. В новия бюджет вече разликата между добрите и изоставащите ще е до 25 на сто от финансирането. Тенденцията е да увеличаваме това, колкото се може повече. Обаче основният проблем е свързан с взаимодействието с бизнеса. И най-вече със стажовете и практиките. На университетите им предстои така да си пренастроят програмите, че стажовете да бъдат активната част от целия обучителен процес. Това е и стимул за студента, защото той още по време на обучението се свързва със съответните фирми и вероятно после ще остане на работа там.



- Как ще придумате бизнеса да наема стажанти, след като се знае, че той масово отказва?



- Няма нужда да ги придумваме. Имаме 90 млн. лева европейски пари, от които ще плащаме по време на стажа както на студента, така и на ментора във фирмата и наставника от университета. Това е най-добрата връзка между висши училища и бизнес, с която разполагаме. Съвсем наскоро имах разговор с фирми, които ни умоляват да проведем разговор с университетите да обявят повече бройки за прием в информационните технологии. Питах ги: "От колко имате нужда?", а те отговориха: "От хиляди". Ще предадем посланието им на университетите и предполагам, че през март, когато се утвърждава новият прием, те ще бъдат готови. Проблемът е, че сега университетите правят програмите си според преподавателите, с които разполагат. Няма я обратната логика - да поръчаме курсове и да намерим тези преподаватели. В момента има дори стартови заплати на младите специалисти в ИТ сектора от 3500 лева, като доходите им са конкурентни на тези в Европа. А няма кадри! Ето едно свободно поле за всички университети. Ако те предложат добри условия, това може да спре изтичането на български студенти в чужбина. В областта на стажовете имаме предвид и професионалните гимназии. Сега в средното училище практиката в реална работна среда е 60 часа, а вече ще имат възможност и за 240 часа, осигурени с европейски средства.



- Сменя ли се принципът на финансиране на университетите?



- Ректорите са много против финансирането по броя студенти. Това е англо-саксонският принцип. Ако вземем числата, какво ще видим - в Европа в момента около 27 на сто от работещите имат висше образование. Искането е до 2020 г. да са около 40 на сто. Затова една от основните задачи е да създадем широк достъп до образование и да дадем възможност да се увеличи броят на специалистите с по-висока квалификация. Ако ние достигнем 36 на сто, ще бъдем щастливи. Ръководствата на университетите казват: "Дайте ни усреднено финансиране, пък ние ще решаваме колко да приемаме. Може и по-малко, но да бъдат по-добрите". Въпросът е обаче, че динамиката на днешното време изисква пазарът да се насити с хора с все по-висока степен на образование. Тези с докторска степен трябва да бъдат не само в академичните среди, а и в индустрията. Нашето изоставане спрямо САЩ и Азия се дължи и на това, че хората, обучени като изследователи, не намират реализация в бизнес средата. Ние в България приемаме стария стереотип, че такъв човек го чака само академична кариера. Поради това нямаме бурно иновативно развитие на индустрията. Проливат се сълзи, че българският бизнес всъщност е чужд. Но той е чужд именно защото българският интелект не отива там. Това е другият голям проблем - освен че трябва да се увеличи броят на хората с диплома за висше образование, бизнесът трябва да се отвори за хората с докторска степен. Тук имаме голямо изоставане. Интересно е да се направи една статистика колко души по нашите фирми са с докторска степен. Дори в Министерския съвет сме само трима - министър-председателят, аз и Дянков.



- Как ще постигнем 36 на сто висшисти, когато и сега университетите приемат дори с тройка?



- Не може да затворим системата и да кажем: "Ще приемаме само отличниците". Университетите трябва да пренастроят своите учебни планове. Трябва да дадат възможност през първите две години да се изравнят нивата на най-добрите и хората, приети с по-ниски резултати. Да се въведат повече общообразователни курсове. Това може да запълни недостатъците от гимназиалното образование.





- Университетите да довършват работата на гимназиите?



- Не, не да се дублират и да вършат работата на гимназиите. Въпросът е, че ние сме свикнали с университет гимназиален тип, но от по-висше ниво. В него всички влизат в едни коридорни програми и ги следват до завършването си. За да стане тази промяна, трябва да има работеща кредитна система. И студентите да имат изборност. Той може да дойде с тройките и да се окаже, че ги е получил заради тази задължителност, при която по всички предмети трябва да показва върхови резултати. Университетите трябва да влязат в тесен контакт със средното образование. Нищо не пречи те да акредитират част от обучението вътре в гимназиите, дори в средните училища да преподават професори. Вузовете ще могат да приемат в определени професионални направления хора от дадени гимназии направо в трети или пети семестър. Ако той е от НПМГ или СМГ, защо трябва да почва от първи курс заедно с други, които са с по-слаба подготовка. Може да им се даде шанс да започнат от трети семестър, като другото го учат по индивидуален план. Вместо да се чудят в кой университет в чужбина да отидат, ако знаят, че съществува такова преливане между гимназията и университета, ще останат в България. Защото знаят, че ще спестят време - ще завършат след две години.



И тук стигаме до проблема с мобилността, а тя е вързана с проблема с кредитите. Европа вече иска от нас до 20 на сто от завършващите да са учили в друг университет поне по един семестър - примерно по линия на "Еразъм". Това е доста голям процент. Когато обсъждахме това на европейско ниво, поставихме въпроса, че трябва да бъдем много внимателни към тези изисквания, защото мобилността в повечето случаи е еднопосочна и води до изтичане на мозъци. Другият ни голям проблем е, че трябва да станем привлекателни за най-добрите учени и студенти от страни извън ЕС. Ние през юни направихме закон, който дава такава възможност. И в момента всички източноевропейски страни искат нашия опит и нашия закон за развитие на академичния състав. От САЩ получаваме писма, че сме го направили като системата в Харвард.



- Споделяте ли препоръката на Българска стопанска камара субсидията да следва студента дори в частния университет?



- Истината е, че я споделям, но в този закон няма да запишем такова нещо. Защото българската среда не е готова да го възприеме. А и в момента кризата е много тежка, нямаме толкова пари в хазната. Но трябва да оставим отворена вратата, за да решим този проблем по-нататък. Частното образование, към което кой знае защо продължава да има едно негативно отношение, всъщност е изгодно за държавата, защото тя не инвестира в него, а получава готови специалисти. Има още нещо, на което нашите студенти трябва да обърнат внимание - европейската тенденция вече повелява да се плащат такси дори в университети, където преди не са се плащали. И те ще стават все по-високи за магистърската и следващите степени. Тази криза до голяма степен е резултат на огромни разходи в социалната сфера. Сега се прави анализ доколко са били оправдани и идеята е доста от тях да бъдат свивани. Това ще засегне образованието и моята прогноза е, че цената му в европейските университети ще започне да се покачва. Заминавайки там, част от нашите студенти ще бъдат принудени в средата на обучението си да се върнат, тъй като ще им бъде трудно да плащат за обучението си. Така че България остава по-привлекателното място - у нас засега увеличение не се предвижда.