България вероятно ще получи 5 млрд. евро за инфраструктура от еврофондовете през следващия програмен период от 2014 г. до 2020 г. Като към тази сума се прибави и националното финансиране за жп и пътни проекти, ще има над 6 млрд. евро. Това обясниха вчера експерти от Министерството на транспорта по време на конференция за новите проекти, включени в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). На нея присъстваха транспортният министър Ивайло Московски, регионалният министър Лиляна Павлова и министърът по еврофондовете Томислав Дончев.

ЕК окончателно е одобрила 5 нови пътни проекта

в TEN-T мрежата и така те ще получат финансиране от еврофондовете. По този начин ще бъдат осигурени пари за изграждането на магистрала „Хемус”. Магистрален ще бъде участъкът от София до Велико Търново, а отсечката от старата българска столица до Варна ще бъде разширена до четирилентов скоростен път, обясни Павлова.

Освен тези проекти към TEN-T мрежата са добавени скоростният път „Рила”, който е от Дупница до София през Самоков, отсечките от Русе до Шумен, от Варна до Дуранкулак и от Пловдив до Рудозем. През следващия програмен период обаче трябва да бъде завършено единствено строителството на магистрала „Хемус”. Останалите скоростни отсечки са с хоризонт на изпълнение до 2050 г. През следващия програмен период ще заработи и

нов механизъм за финансиране

на инфраструктурни проекти. Това съобщи Ана Ливиерату, експерт от изпълнителна агенция "Трансевропейска транспортна мрежа" на ЕС. Механизмът се нарича Connecting Europe и целият ресурс по него до 2030 г. е за 31,7 млрд. евро. „10 млрд. евро от тези пари ще бъдат предназначени само за бенефициенти от кохезионния фонд”, обясни Ливиерату. Според нея България би могла де е една от държавите, които да се възползват най-активно от това финансиране. Парите обаче ще са насочени предимно към транспортни проекти, които са щадящи към околната среда. Затова по този механизъм няма да може да се финансира строителството на магистрали.

Парите ще се отпускат безвъзмездно, но размерът на грантовете ще е по-малък в сравнение с тези, които се отпускат за транспортните проекти от оперативните програми. Например за жп проекти грантовете ще бъдат между 20% и 40% в зависимост от това дали те имат трансграничен или национален характер. Останалата част от финансирането ще трябва да се осигури по линия на публично-частните партньорства. Целта е така да се стимулира участието на частния сектор в реализацията на мащабни инфраструктурни проекти.

Министър Московски припомни още, че България вече е взела мерки за насърчаване на публично-частното партньорство. В МС вече е внесен законопроект, който да регламентира тези отношения между бизнеса и държавата. Очаква се новите текстове да минат през парламента до края на годината.