От началото на годината досега 7800 човека са опитали да измамят държавата, като са се записали за социално слаби, а в същото време са заработвали на черно. Общо помощ от хазната според Закона за социално подпомагане получават 46 238 безработни в трудоспособна възраст, но близо една пета от тях са отказали т.нар. общественополезен труд, без който помощите се губят.

Това поне показва статистиката на Агенцията за социално подпомагане. Според шефа є Ивайло Иванов социалните не могат да засекат къде точно се трудят хитреците, но са сигурни, че го правят и заради това не успяват да покрият задължителните часове работа. От началото на годината досега общо 1750 човека са отказали за втори път да се трудят за обществото и така са се лишили от възможност да вземат помощи през следващите две години. Това е прекалено висока цена и едва ли е от мързел, а очевидно става дума за работа в сивия сектор, коментира Иванов. На останалите 6126 засечени това е първи опит и заради това те ще прескочат помощите само за два месеца. С приетата през миналата година поправка в Закона за социално подпомагане хората, които кандидатстват за подкрепа от държавата и не са включени в субсидирана заетост, трябва да работят по 4 часа в продължение на две седмици всеки месец, за да имат право на нея. Обикновено от услугите им се възползват общините, които с тяхна помощ през зимата разчистват пътища и улици от сняг, през останалото време поддържат градинки или обществени места. Едва 740 от безработните са отказали работа по медицински показания.

Това е само един от начините, въведени чрез законодателни промени през 2010 г., хората да бъдат стимулирани да търсят по-активно работа с помощта на социалните добавки, коментират от Агенцията за социално подпомагане.

Според Иванов новите санкции действително карат безработните да си търсят работа и да излязат от групата на „обезкуражените”, които дори не проверяват за свободните места в бюрата по труда. Според статистиката в момента броят им е вече 223 500 и непрекъснато расте. От друга страна, социалното министерство, което прави едни от най-големите харчове на бюджета, може да понатрупа известни икономии. За тази година само за помощите по този закон са заделени 51 млн. лв.

Сметките на Агенцията за социално подпомагане показват, че най-малко откази за труд се получават през януари, който изглежда, се явява и най-трудният за оцеляване месец. Най-честите откази са през летните месеци, когато възможностите за сезонна работа са много по-големи. Най-много помощи през 2011 г. вземат в Пловдив, Монтана и Сливен, показва статистиката на АСП.

През осемте месеца на миналата година, откакто действа промяната в закона, 6660 човека са прескочили труда за първи път, а 1905 за втори. Възпитателната мярка действа, убеден е Ивайло Иванов. Битката с професията „безработен” е неравна, но поне с тази промяна в ЗСП є е нанесен значителен удар, смята той.

Световната банка: 16 на сто разчитат на социалните

Според анализ на Световната банка едва 16% от ромите разчитат на държавата за оцеляването си. Понеже няма данни за точния брой на ромите у нас, трудно е да се анализират данните. Общественото мнение у нас смята, че на помощи разчитат главно ромите. Това е спорен въпрос без отговор засега, защото в момента няма точна статистика. Според Българския хелзинкски комитет, а и ЕК, ромите у нас са към 10% от цялото население на страната. Това ни прави държавата с най-голям дял на малцинството в целия ЕС. Според проф. д-р Петко Ганчев, шеф на Българския научен форум, обаче на помощите у нас се надяват почти 45% от ромите, докато 52% разчитат да се изхранват с труд. Големият проблем си остава дали при изключително ниското им образователно ниво е лесно да си намерят работа, дори да искат.