Астрономите откриха първата комета, съдържаща вода, сходна с тази в океаните, съобщи "Ройтерс". Това дава силен тласък на теорията, че небесните тела са били важен източник на вода за "жадната" ранна Земя. Интензивната горещина на новоформираната планета означава, че първоначалната й вода се е изпарявала почти веднага. Океаните са се появили едва 8 милиона години по-късно. Загадката бе откъде е се е взела тяхната вода, която е жизненоважна за живота тук.

Предишен анализ на воден лед далечни комети достигна до извода, че тези тела биха могли да доставят едва 10% от водата на океаните по Земята. Този извод се очерта поради несъответствие на химическите характеристики между земната вода и кометния лед.

Специалисти от германския институт "Макс Планк", ръководени от Паул Хартог наскоро публикуваха изследване, което показва, че кометата 103P/Hartley 2 има същия химически състав като земните океани. Откритието драстично повишава възможността водата на Земята да е донесена от кометите, които имат ядро от скали и лед и опашка от газ и прах. Предишни модели за развитието на Земята приписваха донасянето на водата най-вече на астероидите.

В случая с 103P/Hartley 2 инфрачервените инструменти на "Hershel Space Observatory" определиха, че ледът от кометата има същото D/H съотношение като морската вода. D/H измерва съотношението на деутерия ("тежкия" водород, който има допълнителен неутрон) и обикновения водород във водата. "Беше голяма изненада да установим почти същото съотношение - сподели Хартог - това значи, че вече не е истина, че кометите биха могли да донесат едва 10% от водата в океаните ни. теоретично те биха могли да доставят дори всичката вода".

Ученият, публикувал откритието онлайн в "Нейчър", смята, че кометата 103P/Hartley 2 се е зародила в различна част на Слънчевата система от другите изучавани комети. Орбитата й не достига много далече отвъд Юпитер. вероятно се е появила в Кюйпъровия пояс, който се простира на разстояние 30-50 пъти по далече, отколкото е Земята от Слънцето. Другите комети вероятно произхождат от Облака на Оорт, който е 5 000 пъти по-далече.