Близо половината българчета, които заминават да учат в чужбина, стягат куфари за Англия. Общо 2400 са абитуриентите, кандидатствали на Острова тази година, разказа Ирина Христова от консултантска къща "Интеграл". От тях откази са получили едва около 3 на сто. Това са последните младежи, които ще учат във Великобритания при старите "ниски" такси от около 3200 лири. От тази година цените на Острова скочиха от два до три пъти.

9000 лири, или близо 20 бона на година, са новите цени на топуниверситетите на Острова за година. Въпреки това напук на прогнозите, че студентите ще сменят дестинацията и ще предпочетат да учат в Холандия и Германия, желаещите се увеличават, разказва Ирина Христова от консултантска къща "Интеграл". Само досега е регистриран ръст от 30 на сто на българчетата, които подават документи за Великобритания. Разликата обаче е, че вече почти всички имат намерение да учат на Острова с кредит.

В началото в Англия със заеми заминаваха около 30 на сто от младежите, тъй като се притесняваха как ще връщат големите суми. Миналата година обаче вече 70 на сто от нашенците са избрали да учат в престижен университет със заеми. Тази година се очаква да стигнат 90 на сторазказва Светлан Данев от "Интеграл". В същото време Дания, която се рекламира като безплатна образователна дестинация, все още остава встрани от студентските желания. Плановете бяха тя, заедно с другата държава, предлагаща безплатни вузове - Швеция, да се превърне в хит сред кандидат-студентите, но и на двете места учат под 100 българчета. "Това показва, че българите търсят не безплатното, а престижното образование", обобщи Данев.

Плюсът да учиш със заем във Великобритания е, че още преди да заминеш, знаеш дали си получил одобрение, разказват от "Интеграл". За разлика от холандските университети, където първо трябва да си платиш поне една такса, в Англия ти отпускат парите, още преди да си стегнал багажа за университета. Сумите се отпускат не от банки, а от специален консорциум, и се превеждат директно на университета. Студентът пък започва да ги връща не веднага след завършването, а едва когато заплатата му достигне достатъчно голяма сума, за да може да задели пари за вноските. Тя се определя по специална скала и е различна за всяка държава. Прагът на доходите, след който започваш да връщаш парите, варира от 16 000 до 21 000 лири.

Студентите могат да получат и частичен заем - само за онази сума, която не им достига за таксите. Уловката тази година обаче е, че повечето университети все още не са се напаснали към конюнктурата на новите цени и непрестанно правят промени в условията. Всички топуниверситети са посочили върховите цени от 9000 лири за всичките си специалности. Изключение прави само London school of Economics, където таксата е 8500 лири. Други вузове допринасят за ценовия хаос, като слагат различни такси на отделните специалности. Такъв например е Ковънтри - един от добрите и популярни вузове, който тази година е обзавел нови лаборатории и това го е оскъпило допълнително. В него таксите варират от 7500 до 9000 лири.

"По принцип най-скъпи са изкуствата, модата, медицината", разказва Ирина Христова. При бизнес специалностите цари парадокс - те са най-евтини в бакалавърската степен и най-скъпи в магистърската. Причината за това е, че те не изискват лаборатории и сложни упражнения в специална работна среда като специалностите, свързани с наука и технологии. В същото време обаче това е най-търсената магистратура на пазара, което качва таксите за нея. Там те могат да достигнат и до 15 000 лири. Повечето университети отпускат и стипендии, но все още не са обявили сумите. Причината е, че за самите тях е новост онова, което се случва на пазара след качването на цените. Каквито и стипендии да получи един младеж обаче, дори да вземе всички възможни помощи - и за успех, и социална, сумата няма да надхвърли 1000 лири. Затова повечето от студентите поработват и допълнително. В Англия да се направи това е далеч по-лесно, отколкото във втората по популярност дестинация Холандия. Там таксите са по-ниски, но ако искаш да се трудиш, трябва изрично работно разрешително, което се вади от работодателя. В много от случаите това може да отнеме 4-5 месеца. Освен това в Холандия отпускането на кредит е обвързано и с регистрирането ти в местната община. Нужно е първо да платиш таксата и квартирата си, а едва след това получаваш одобрение за кредита си. Започваш да го изплащаш на втората година след завършването, независимо какви доходи си достигнал, поясни Христова.

Много от студентите ни, които преди се насочваха към Германия, сега започват да се ориентират към Холандия и Великобритания. Една от причините е, че немското висше образование готви предимно кадри за тамошния пазар, докато в останалите две страни излизат специалисти, които могат да си намерят работа навсякъде. Младежите, които изберат Холандия, предпочитат университети с много стажове още през първата година. Общо 1600 български младежи са заминали там миналата година, за да учат за бакалаври или магистри.