22-годишният Калоян Тронков от Вълчи дол се грижи за 235 пчелни кошера с пари от Европейския съюз. Младежът спечелил проект по „Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013" и така започнал дейността си. „За мен пчеларството е повече от хоби, с любов и желание си върша работата", казва Тронков. Момчето е четвърто поколение пчелар. Началото поставя прадядо му Георги преди повече от 60 години. Занаятът се предава от баща на син. Момчето започва да помага на близките си, когато е на 12 - 13 години. Решението да се заеме сериозно с пчеларството обаче идва след разяснителен семинар в региона през 2008 г. относно възможностите за отпускане на средства по Мярка 112. Момчето отговаря на всички изисквания и решава да участва със свой собствен проект. Той разработва своя бизнес план и бива одобрен. Така Калоян получава безвъзмездна финансова помощ от 25 000 евро. Парите се изплащат на 2 транша. Първия, в размер на 12 500 евро, той получава веднага. Тогава в семейното стопанство е имало 70 кошера. Според бизнес плана до края на третата година след получаването на средствата броят на кошерите е трябвало да бъде увеличен на 235. Калоян вече е изпълнил това изискване. В процес на изграждане е и цех за производство и разфасовка на пчелни продукти. Преди да получи останалите 12 500 евро обаче, от Разплащателната агенция ще бъдат извършени проверки в неговото стопанство. Ако всичко е наред и дейността на Калоян се движи по план, през 2013 г., когато програмата приключва, кошерите му трябва да са 255. Момчето разказва, че в пчелното си стопанство добива основно мед от акация, слънчоглед и рапица. Обикновено работата започва в 2 часа сутринта, когато пчелите са спокойни и спят. „Не ми тежи, че трябва да ставам по това време и да работя, докато много мои връстници са по дискотеките. По принцип имам завършено юридическо образование, но засега смятам да се занимавам само с пчеларство", категоричен е Калоян. Семейството му също е доволно от европейското подпомагане, но смята, че този сектор е забравен от държавата. Бащата на момчето Георги Тронков си спомня времето, когато за тон изнесен мед страната е компенсирала производителя с тон захар. Тогава за опрашване са се плащали и по 5 лв. за всяко пчелно семейство. Калоян допълва баща си, че цената, на която прекупвачите вземат меда, днес е много ниска - 4 лв. за килограм при цена на захарта над 2 лв. „Разумната стойност е поне 6 евро според мен. В Германия например килограм мед се търгува за 15 евро", казва Калоян Въпреки препятствията обаче той не е единственият, заинтересуван от подобна дейност. Във Вълчи дол той е само един от трима младежи, които са спечелили проекти за управление на пчелно стопанство по Мярка 112. Калоян обмисля и дали да се възползва от още една мярка по „Програма за развитие на селските райони" - тази за подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране. Помощта е в размер на 1500 евро годишно за период от 5 години. Статистиката сочи, че за Варненска област 108 млади фермери са получили финансиране по Мярка 112. Одобрените проекти по програмата за цялата страна пък са над 4200.