Преди 103 години, в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново на 22 септември 1908 г. се обявява независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор (1878 г.). Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г. Според договора териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България - автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници запазва своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави. След Младотурската революция, извършена през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Александър Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол ЖП линия. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
Във Варна Денят на Независимостта ще бъде отбелязан с няколко прояви.
09.30 часа - Активисти на ВМРО-Варна ще развеят 15-метров трибагреник от камбанарията на Катедралния храм „Свето Успение Богородично“. „Катедралата е символ на Варна. Затова тук трябва да се развява националния флаг в Деня на Независимостта на България“, каза по повод инициативата Костадин Костадинов - зам.председател на ВМРО и кандидат за кмет на Варна от коалиция "Варна Утре".
10.00 часа - Шествие от колоездачи и пешеходци по повод Международния ден без автомобили. Шествието ще потегли от паметника на загиналите в Сръбско-българската война, ще премине по бул. „Сливница”, през входа на Морската градина и ще приключи до сцена „Раковина” в Морската градина. Там ще се проведат демонстрации с велосипеди.
11.00 часа - Тържествeно издигане на националното знаме и молебен за България по повод 103-годишнината от обявяването на Независимостта на България.





Коментари














Поклонението пред Цветан Атанасов ще се състои на 22 февруари в Ретро музея във Варна
Днес във Варна: Над 600 танцьори в благотворителен концерт „За повече варненчета“
Сълзи и сила: България отново блесна в биатлона и ски скоковете в Милано–Кортина
Отлични Лора Христова и Милена Тодорова в преследването на Олимпиадата
Без ток във Варна и областта утре ще са...
България с историческа първа европейска титла при жените в бадминтона
Месни Заговезни е - последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости
Румен Радев регистрира коалиция до 4 март, обеща програма и „разграждане на олигархичния модел“
Ивайло Мирчев: Ще сезираме прокуратурата заради поредния инцидент в АЕЦ Козлодуй
Отново спират Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" заради дефектирало устройство
Варненският „Комодор” продължава победния си поход във водната топка
Какво ще бъде времето утре по Черноморието?
Отсрочиха делото срещу кмета на Варна за 24 март
Най-важното от Варна във вчерашния 14 февруари
Започнаха доставките на новите бойни машини „Страйкър“
15 февруари в историята
Прогноза за времето - 15 февруари
Локомотив Пловдив измъкна точка срещу Черно море с гол в добавеното време
Зеленски и Рубио обсъдиха преговорите за прекратяване на войната
Днес: Българските биатлонистки стартитат в преследването, Тодев и Василев също влизат в битка
Авария оставя един района във Варна без вода днес




RSS Новини