Част от иманярите изоставиха пещерите и могилите и се пренесоха под водата. При добро време през летните месеци групи от по 5-6 човека влизат с лодки, замаскирани като рибарски, пускат котва и се гмуркат с акваланги, за да търсят съкровища от потънали кораби. Най-привлекателно място е нос Калиакра, където морското дъно е скрило около 93 плавателни съда.

„Влизат на места до 20 метра дълбочина

Предметите, които основно намират, са оръдия, амфори и котви”, съобщи пред „Монитор” началникът на сектор „Трафик на културно-исторически ценности” в ГДБОП главен инспектор Володя Велков. Според разследващите намерените ценности не отиват в музеите, а красят кръчмите или вилите на мастити бизнесмени по Черноморието. Малка част се продават в аукционите в Западна Европа.

Преимуществото при търсенето под вода е, че не е необходимо да се купува или наема изключително скъпата техника, използвана при изучаването на могили.

„Мощните банди разполагат със скенери за около 50 000 долара, с които претърсват района, преди да започнат да обръщат земята. При подводните иманярски набези е нужен единствено апарат за дишане и костюм. Те дори металотърсачи не използват”, обясниха запознати.

Една от легендите, която привлича като магнит иманярите през лятото, е, че между Калиакра и Шабла е прочутият кораб “Черният принц”, собственост на британската кралица, натоварен със заплатите на войниците, участвали в Кримската война. Освен това районът около нос Калиакра не е избран случайно, тъй като в ранните векове там се намирали антични градове, между които вървяла оживена търговия по море.

Преди 2 г. след една подводна експедиция бе открит двумачтов дървен ветроход, който също

бе цел номер едно за иманярите

Поради тази причина само трима души знаеха координатите на ветрохода, който бе датиран към ХVIII ­ ХIХ от директорката на Военноморския музей във Варна д-р Мариана Кръстева. Датировката обаче накара набързо любителите на подводните спускания да предположат, че находката е част от някогашната флотилия на Британия, Франция и Сардинското царство, кръстосвала Черно море по време на Кримската война.

Освен по морето в момента се отчита активизиране на иманярските групи, тъй като само след месец ще започнат работа есенните аукциони, които се зареждат със стока и от България. За първи път антимафиоти са разкрили 3-4 случая, при които двойки чужденци –

грък и румънка, изнасят ценности от страната ни

„Обикалят планинските села, където няма население, в търсене на етнография, но покрай нея изнасят и археологически ценности“, разказа главен инспектор Велков. Според разследващите не са интимни партньори, но все още не е ясно защо се събират на принципа грък и румънка. Предположението е, че всеки един има определени контакти с дилъри, изкупуващи намереното в двете страни. Антимафиотите са проследили, че чужденците изнасят ценностите през Гърция, след което с ферибот стигат до аукциони във Верона. Ако там стоката не се продаде, продължава към Австрия или Германия.

„Практиката е, ако не се продаде на един търг, заминава на друг”, разясни Велков.

Анализът сочи, че в момента в бизнеса с иманяри има две явления. Първото е, че повечето стари играчи, които вече имат образувани дела, се опитват да си запазят позициите. В същото време сега навлиза ново поколение иманяри, които са млади и искат да завоюват територии в търговията. За разлика от предшествениците си новите са висшисти, записват основно археология или близки до нея специалности, за да не ги лъжат дилърите, когато намерят ценна находка.