Колкото и разни познати да ви разправят, че помнят първия си рожден ден или какво е чувството да си добре накърмен, фактически никой няма спомени от най-ранното си детство. Разбира се, човек възприема информация за околния свят от самото си раждане, но през първите две до четири години мозъците ни все още не преработват добитите данни в сложните нервни структури, които наричаме спомени.

Естествено, малките деца помнят факти – те знаят кои са родителите им, другите познати хора и обекти в средата им. Това се нарича семантична памет. Но от раждането ни до възрастта някъде между две и четири години, децата нямат „епизодична памет", т.е. паметта, отнасяща се към детайлите на специфично събитие.

Подобни спомени се складират в няколко части на мозъчната кора. Например, спомените за звуци се обработват чрез слуховия кортекс, а визуалната памет се управлява от зрителния кортекс. Всички тези разпръснати функции се обединяват от хипоталамуса, който формира спомените.

„Ако мислите за мозъчната кора като за цветна поляна, хипоталамусът е този, който събира цветята и ги превръща в букет", обяснява образно Патриша Бауер от университета „Емори" в Атланта. Споменът е букет от нервните структури и връзки между отделните части на мозъка, където се складират различните му компоненти.

Приблизително между две и четири годишна възраст хипоталамусът започва да свързва фрагментите от информация, натрупани до момента. И може би има причина за това забавяне, предизвикващо липсата на ранни спомени.

Според психолози епизодичната памет вероятно е ненужно сложна за човешкото развитие през първите няколко години. Главната цел на детския мозък до две годишна възраст е да набавя семантично знание за света наоколо и от тази гледна точка епизодичната памет би могла само да разсейва и обърква тази дейност.