По инициатива на Руското географско дружество военнослужещи от руския флот заедно с представители на българските военноморски сили ще поставят мемориална паметна плоча на борда на потъналия край Варна по време на Първата световна война руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”. Плочата, която ще бъде поставена тези дни при подходящи атмосферни условия, е в памет на загиналите на борда на легендарния кораб руски войници.

Вчера сутринта е направен опит мемориалът да бъде монтиран, но бурното море е попречило да се осъществи подводната акция, съобщиха за Дарик организаторите. Днес ще бъде направен повторен опит и, ако времето позволява, ще се състои съвместната церемонията по отдаване на почит на руските моряци, потънали с „Лейтенант Пущин” – кораб на Руския Имперски флот от началото на миналия век. Специално за събитието в пристанище Варна са акостирали три руски военни кораба, основният от които е „Цезар Кукинов”.

Руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” е открит в акваторията на Варненския залив и идентифициран през 2010 година при експедиция, организирана от ВМС, Военноморския музей и водолазите от гражданското сдружение „Friends & Diving”. Координатите на потънал край Варна кораб са предоставени от ст. н. с. д-р Любомир Димитров от Института по океанология. Водолазите Стоян Стоянов – Тони и Владимир Живков се спускат на оказаното място и откриват разцепения на две части руски плавателен съд. По-късно корабът е идентифициран като руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, потънал след взривяването му от българска мина на 25 февруари 1916 г. в наши териториални води на подходите към Варненския залив.

След откриването на миноносеца историкът д-р Атанас Панайотов коментира: "С откриването на руския ескадрен миноносец "Лейтенат Пущин" се доказва на практика втората българска морска победа. Ако приемем, че първата е успешната торпедна атака срещу турския крайцер "Хамидие", то това е втората морска победа, осъществена на 25 Февруари 1916 година, по време на Първата световна война".

СПРАВКА за руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”

Корабът е спуснат на вода през ноември 1904 г. в гр. Николаев (днес в Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. На 26 март 1907 г. първоначалното му име - „Задорный”, е сменено с „Лейтенант Пущин”. Лейтенант Пущин е морски офицер, участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това – като ескадрен миноносец. През периода 1910-1912 г. „Лейтенант Пущин” преминава основен ремонт с обновление на артилерията и парните котли.

Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен” и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набегови действия пред българското черноморско крайбрежие. При едно от тях, на 25 февруари (нов стил – 9 март) 1916 г. се натъква на българска мина, корпусът му се пречупва на две и потъва. Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. Руският военноморски флаг на едната от двете лодки се съхранява в Националния военноисторически музей в София. Плаващият след „Лейтенант Пущин” друг руски ескадрен миноносец – „Живой”, бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници. По този начин е осуетена планираната от командването на руския Черноморски флот бомбардировка на Варна.

За успешното изпълнение на минното заграждение, в което участват три български торпедоносеца („Шумни”, „Строги” и „Смели”) и мобилизираният търговски кораб „Борис” на Българското търговско параходно дружество, след потопяването на „Лейтенант Пущин” са наградени 10 офицери и подофицери с ордени и медали за военна заслуга. Историци приемат потопяването на „Лейтенант Пущин” като втората българска морска победа след успешната атака на отряда торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие” (8/21 ноември 1912 г.).

„Лейтенант Пущин” е с водоизместване от 450 тона, въоръжен е с две 75-милиметрови оръдия, четири 7,62-милиметрови картечници, два торпедни апарата и 18 мини. Две парни машини от по 5500 конски сили му дават възможност да развива скорост от 24 възла. Щатният му екипаж се състои от 4 офицери и 64 подофицери и матроси. (Щаб на ВМС)