Мародери разграбват останките на потъналите кораби край Камен бряг. Местните се спускали с ножовки и оглозгвали до шушка всичко метално. Останките в този район са на малка дълбочина, разбити от вълните, което още повече улеснява вандалите. Вадят с парашути котви, греди, вериги - всичко, което става да се върне на пунктовете за старо желязо, разказа водолазът Владимир Живков от организацията Friends and diving. Те бяха първите, които откриха и заснеха през миналата година руския кораб „Лейтенант Пушчин”.

По думите на Живков по този начин се застрашава екологията в района. Освен това тези останки биха служили идеално на начинаещите водолази. Те се намират на малка дълбочина, до 7 метра, което не изисква по-специална подготовка, за да се разгледат. На това ниво могат да бъдат разглеждани дори и от гмуркачи с въоръжение само с шнорхел и маска, твърдят експертите. Някои от водолазите се притесняват да влизат в цели кораби и предпочитат да правят оглед именно на подобни останки, които са на фрагменти. Мястото е идеално за подводни турове, твърди Живков, защото освен развалини от кораби то съчетава и хубава атмосфера с много подводни скали и пещери.

За съжаление у нас това вместо да се оползотворява и носи печалби както на туроператорските фирми, така и на държавата, е оставено на произвола на съдбата. Владимир Живков направи паралел с политиката в останалите морски държави, където останките се експлоатират доста умело за туристически цели. По думите му едноседмично гмуркане край някой от потъналите кораби в Египет не може да ти излезе по-малко от 1000-1500 евро. Около кораба се събират 7-8 лодки с по 15 души на борда. В Малта например властите са решили до толкова да стимулират развитието на този вид туризъм, че не само не се разрешава ваденето на подводни останки, ами и допълнително се потапят неизползваеми кораби, коментира още водолазът.

Няма нито един глобен

В момента съгласно Кодекса на търговското корабоплаване изваждането на потънало имущество може да се раздели на 3 варианта, отбеляза шефът на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ - Варна, кап. Валентин Енчев. При първия, когато имуществото е потънало преди не повече от година, собственикът има правото да заяви, че иска да си го прибере от дъното. В случая, когато то е заплаха за околната среда, ИАМА има задължена да го извади, независимо дали собственикът му е уточнен, или не. В последния обаче, когато останките са потънали преди много години и при тях няма претенции за собственост, и всеки, който им посегне без необходимите разрешения, подлежи на санкции. Изваждането на подобни останки става единствено след разрешение от областния управител, а ИАМА съгласува технологичен план на операцията във връзка с опазването на околната среда.

И към ден-днешен в ИАМА няма написан нито един акт на мародери. Средно веднъж на две седмици във ведомството се получавали сигнали за набези над останки от потънали кораби, всички обаче били само устни, и то доста след като цялата акция е приключила. Наблюденията на Енчев са, че с подобна дейност се занимават предимно роми. Те обаче не можели да си попълнят необходимата документация и затова действали без разрешения.

Легализират разграбването на подводните атракции

Изпълнителна агенция „Морска администрация” е на път да легализира разчистването на българското крайбрежие от атракциите за водолазите. Ведомството е предложило наредба за изваждане на потънало имущество, която регламентира именно останките от кораби. Целта на нормативния акт е да попълним една дупка в законодателството, коментира шефът на ИАМА Сергей Църнаклийски. По думите му по родното крайбрежие има много потънали плавателни съдове, за които никой няма претенции и които пречат на корабоплаването. Обикновено за разчистването им пари се дават от държавата. Тепърва ще се даде възможност на частните предприемачи, ако все пак си харесат нещо потънало в морето, легално да си го извадят. Това ще важи за онези кораби, за които Институтът по подводна археология даде становище, че те нямат археологическа стойност, поясни Църнаклийси. Освен това мераклията да си има стар потънал кораб ще трябва да гарантира, че ще финансира изцяло за своя сметка операцията и тя няма да застраши по никакъв начин екологичното равновесие в района.

Намерението на администрацията не беше посрещнато много радушно от водолазите. Според тях повече позитиви за държавата би донесло стимулирането на дайвинг туризма, отколкото елиминирането на естествените места за развитието му. „Всичко, което не пречи на корабоплаването и е на дъното на морето, е интересно и забавно за разглеждане”, отбеляза Живков.

Предлагат подялба на районите между клубовете

Вместо да се остават на произвола на съдбата, потъналите кораби да се разделят по райони между дайвинг клубовете в България. Така всеки ще има отговорност за определени останки и ще полага грижа за стопанисването им и опазването им от мародерски набези, предложи Живков. По този начин атракциите ще се запазят непокътнати, а и ще се осъществява много по-голям контрол върху случващото се в морето. Сега освен експедициите за скрап голям проблем за водолазите са и траловете. Използването им към момента е незаконно, макар напоследък да се чуват апели дори и от океанолози за легализирането им. Един трал обаче след себе си освен опустошена флора и фауна оставя и поврежда и евентуалните останки по дъното, които могат дори и да са с археологическа стойност.