За тревожното състояние на Черно море, изчезването на морски видове и свръхпопулацията на рапани, но и на делфини, които все по-често нападат готовия улов на рибарите, алармира в интервю за Дарик евродепутатът Илияна Йотова. Изключително тревожни стойности е отчел и анализът, направен по нейна поръчка в Европейския парламент. Повод за него е докладът на Йотова за управлението на риболова в Черно море, който предстои да бъде обсъден на първото пленарно заседание след лятната ваканция в Страсбург.

„От 90-те години насам шест пъти е намаляло количеството на риба в Черно море. Много високо се качи този отровен слой в Черно море, който няма кислород и рибите измират. Появата на нов вид медузи, които изяждат ларвите на малките рибки. За Черно море вече говорим за изчезнали видове - отдавна не говорим за черноморските акули. Един много разпространен само до преди десетина години вид като черноморската скумрия, сега почти никъде не може да бъде намерена", коментира пред Дарик Йотова.

Освен риби, изчезват естествените филтри на водите - мидите

Другият проблем е с рапаните. „Да, те са много скъпи и се изнасят от България, те се хващат само с водолази, но те изядоха мидите, а мидите знаете, че те са естественият филтър, който пречиства водите на Черно море", каза още българският евродепутат. И в доклада пред ЕП се посочва, че популацията на рапаните /Rapana venosa/ унищожава видове като черната мида и пясъчната бяла мида.

По думите на Йотова оказва се проблем вече е и популацията на делфините. От 1966 година в България е забранен уловът на делфини. „В момента рибарите ги ненавиждат, защото по думите им нахлуват на глутници, нападат рибарски таляни и унищожават уловената риба", каза Илияна Йотова. Делфините се научавали бързо, че това е лесната и достъпна храна за тях. Според нея е ясно, че не трябва да се върви към това да се разрешава уловът на делфини. По-скоро трябвало да се заделят пари през следващия бюджетен период, с които да се направят сериозни изследвания за това какво е довело до огромния им брой в момента в Черно море и за въвеждането на съвременни технологии, с които те да бъдат отблъсквани от местата, където се хващат риби.

„Ако сега не протегнем ръка на този басейн, той ще бъде загубен за поколенията", заяви Йотова.

Нужна е отделна международна институция за Черно море

Според Илияна Йотова една от причините за тежкото състояние на Черно море е липсата на обща международна институция, която да координира риболова специално в този морски басейн. За това и в подготвения от нея доклад, който ще бъде обсъждан от Европейския парламент през септември, се предлага да бъде създадена специална регионална организация за управление на рибарството в Черно море и общо рамково споразумение между шестте черноморските държави, каквото в момента също няма. В момента Черно море е включено към Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, но тази структура не можела да решава проблемите на морския басейн. По думите на Илияна Йотова е важно нейният доклад да бъде одобрен преди евродепутатите да гласуват Общата европейска политика за рибарството, което се очаква да стане до края на годината, за да може Черно море да бъде включено във важните политически и финансови решения, свързани с тази сфера.

„Откакто съм член комисията по рибарство през ръцете ми преминаха доста документи и беше доста неприятно да се види, че там, където се говори за голямата политика в ЕС по отношение на рибарството, Черно море просто липсва - то липсва като географско и като икономическо понятие", коментира Йотова. За това имало и обективни причини - от шестте държави около Черно море само България и Румъния са членки на ЕС и то след 2007 г.

Подготовката на докладът е наложил разговори с руските и турските власти. Трябваше да посетя Анкара, специално трябваше да отида и до Агенцията по рибарство в Москва, за да уточним някаква обща рамка на взаимодействие, разказа евродепутатът. По думите й не можем да прави черноморска политика само българи и румънци. Защото, ако останалите четири държави са против, нищо няма да излезе.

Няма споразумение за риболова между черноморските страни

Колкото и парадоксално да звучи - от незапомнени времена, нито преди промените, нито след това, има споразумение за рибарство между шестте държави около Черно море, обясни Илияна Йотова. Единственият документ е една Букурещка конвенция, но тя засягала по-скоро екологията, а не рибарството.

Затова и първата цел на доклада е да бъде създадена обща политическа рамка между шестте държави. Инициативата идва от страната ни, макар България да заема съвсем малък процент по отношение на рибарството в Черно море. Основните две сили са Турция и Русия. Турция държала 89 процента от преработвателните и рибните запаси в Черно море. „Ако продължаваме всяка държава за себе си само да тегли по тази тема, съвсем скоро ще имаме само един лунен пейзаж в Черно море", коментира евродепутатът.

Морето ни става част от важните европейски решения за рибарството

Тъкмо затова според Илияна Йотова е много важно преди да се приеме общностната политика за рибарството да има специална резолюция за Черно море и така това море да заеме своето място сред останалите, когато става въпрос за европейски решения. „Сега, когато се определят приоритетите и разпределението на парите за следващия бюджетен период, да се знае какво от тези средства ще бъде за Черно море. Защото публична тайна е, че в момента рибарският фонд за България е един от европейските фондове и е един от най-малките", каза още българският представител в ЕП.

Българският евродепутат е получил подкрепата на колегите си от ресорната комисия по рибарството за финансиране на брегова охрана в Черно море с европейски средства, за да се ограничи незаконният улов. По думите на Илияна Йотова европейски пари трябва да бъдат насочени за научни изследвания за състоянието на Черно море, както и за развитието на малкия и среден бизнес в областта на рибарството. В ЕП подкрепяли и идеята в проектите с европари за Черно море да могат да участват и останалите черноморски държави, които не са членове на европейската общност.