Първата българска компютърна игра "Цар: тежестта на короната" излиза наяве през 2000 г. Играта, която е стратегия в реално време, оставя доста добри впечатления, тъй като не отстъпва на конкурентите си по онова време. Нещо повече - тя залага на механики, които не са особено популярни тогава, като трупане на опит за всяка бойна единица, възможността за пренос на артефакти, смяната на ден и нощ. Играта се разпространява успешно в Европа и САЩ, като в Испания става абсолютен хит сред фенове на виртуалните забавления. Впоследствие "Цар" е преведена на 12 езика. "Kогато стартирахме работата по "Цар", искрено се надявахме да си възвърнем средствата, вложени в нея", споделя с усмивка основателят и изпълнителен директор на "Хемимонт Геймс" АД (Haemimont Games) Габриел Добрев. Към днешна дата българското студио за разработка на компютърни игри вече има сериозно портфолио с над 10 издадени заглавия

Най-големият хит на българското студио - играта "Келтски крале", излиза през 2002 г. Стратегията отново изпъква с оригинални решения, като строенето на сгради е премахнато (през онези години всяка стратегическа игра залага на издигането на сгради), което поставя акцента върху управлението на армията. Заглавието надминава успеха на "Цар" и заедно с последващите си продължения продава над 1 млн. копия главно в Испания и Италия. Визията на "Келтски крале" наподобява тази на "Цар". "Важно е да харесваш собствения си дизайн, за да има поне един човек на света, който го намира за добър", казва с чувство за хумор Габриел Добрев. Очевидно не само "Хемимонт" харесват дизайна си, защото играта е преведена на 15 езика, включително на китайски и японски.

След още три стратегически игри, излезли с логото на "Хемимонт",

студиото решава да стъпи в триизмерния свят (до този момент визията на игрите им е двуизмерна). През 2005 г. излиза играта "Глори ъф дъ Роман Емпайър" (Glory of the Roman Empire). Това пак е стратегия, но този път в жанра "сити билдинг" (фокус върху издигането на град и икономическото му развитие). Играта е успешна и след нея излизат още две продължения. "Сити билдинг" игрите се оказват добър ход за "Хемимонт", защото те биват наети за разработката на третата част от поредицата "Тропико" - икономически симулатор, който поставя играча в ролята на диктатор на островна държава. "Тогава за пръв път в България влезе игра от подобен мащаб", констатира Добрев. "Тропико" е доста популярна по целия свят с първите две части от поредицата. На българското студио се пада тежката задача да създадат третата част на заглавието, което вече има солидна фенска база по света. "Целта ни беше, когато играеш "Тропико 3", да се чувстваш така, сякаш играеш "Тропико 1", обяснява Добрев. И този път "Хемимонт" се справят със задачата, като традиционно правят една малка революция - "Тропико 3" излиза за конзолата на "Майкрософт Екс бокс" (X box). Това е първата "сити билдинг" игра, която се пуска за конзола. Това е рисков ход, тъй като липсата на мишка и клавиатура за сметка на джойпад (контролер) предполага затруднения за играчите в подобен вид игри. Опасенията се оказват излишни и играта е приета повече от добре. През 2010 г. българското студио издава последната си засега игра "Първият Тамплиер" (The first Templar). Това е нов жанр в портфолиото на студиото, защото играта е средновековен екшън от трето лице

За жалост това е и най-ниско оценяваната игра на българите досега. "Бяхме новодошли, без опит в този жанр. Това беше и основната ни грешка, като добавим, че имахме буквално година и половина за разработка на този твърде амбициозен проект", казва Добрев. Единственото оптимистично в заглавието е мултипеър частта. Верни на себе си, "Хемимонт" отново залагат на оригиналното решение да създадат кооперативна възможност за игра от двама души. В този род игри това е твърде рядко срещано. Въпреки лошите отзиви за играта студиото продължава напред с високо вдигната глава. Предстои им работа по "Тропико 4", както и нов проект, който засега е тайна. "Хемимонт" работят с редица разпространители през годините. "В този бизнес разпространителите на игри печелят повече от разработчиците, но парите не са най-важни. Ние искаме да правим това, което ни харесва - да разработваме игри", казва Добрев в заключение, след което ме изпраща с ръкостискане и сяда зад компютъра си. Няма време за губене, българите работят по бъдещите си проекти.