Преди десетина дни парламентът прие Националната стратегия за развитие на научните изследвания. Ще ни изстреля ли тя сред интелектуалните лидери в света? Как правителството ще върне най-големите ни мозъци в България? И ще има ли достатъчно пари за наука и образование у нас? Отговорите дава образователният министър Сергей Игнатов

- Проф. Игнатов, парламентът прие Националната стратегия за развитие на научните изследвания. Какво променя тя?

- От страна с фрагментирана наука, в която научният свят смята, че всичко ни е приоритет, преминаваме в съвършено нов модел. Законодателят се съгласи, че България трябва да има приоритети и за тяхното осъществяване е необходима концентрация на финансовия и интелектуален ресурс на страната. В чисто идеологически план със стратегията България позна себе си, знае какво иска и как да го постигне. Въвежда се нов модел на финансиране - вместо даване на пари на калпак тръгва моделът на програмно-конкурсното финансиране. Приоритет е развитието на изследванията в университетите. В тях се осъществява освен правенето на наука и възпроизводството на интелектуалния потенциал на страната. Което не означава, че БАН и други научни организации отиват на втори план. Но ние се нуждаем от възпроизводство освен от правене на силна наука. Приоритетно ще се финансират съвместни проекти между университетските структури и тези на академията.

- Много ваши колеги изразиха опасения, че след като не са сред приоритетите, техните науки ще загинат.

- Този страх е необоснован. Тези колеги, които не виждат при пръв прочит себе си в приоритетите, трябва да бъдат спокойни. Приоритетите не са с тясно поле, не се правят на базата на конкретни институти. Дава се възможност да се правят многопластови и фундаментални изследвания, да се развиват иновациите, приложната наука. Ние концентрираме своя финансов и интелектуален ресурс в тези направления, които ще доведат до възпроизводство на научния потенциал, до значими световни постижения и до добавена стойност, която ще направи България по-богата. А когато е по-богата, тя ще отделя и повече пари за наука и образование. Така че, ако психолозите не виждат себе си вътре, много жалко. Всъщност те имат много работа и могат да получат финансиране по различни проекти, които ще доведат до по-добро развитие на тези приоритети. Това важи за всички - социолози, философи, историци, специалисти по демографски изследвания. Ние разчитаме на Икономическия институт на БАН, стъпвайки на стратегията да предлага конкретни екшън планове. Няма хора, които да се загубят в тази джунгла.

- Вкарвате като приоритет културно-историческото наследство...

- Развитието на това направление води до развитие на туризма и инфраструктурата. Спомням си как тук бяха дошли колеги египтолози от Франция и Швейцария и искаха да видят някои значими археологически обекти. И се оказа, че могат да отидат до местния областен град, а оттам нататък път няма, гробницата е заключена, не се знае към кого да се обърнат, за да им я отвори... Ние искаме, като има подобен обект, около него да се създаде пътна инфраструктура, хотели. Защото премиерът е прав - България не е насочена към пиянски туризъм, а тъкмо обратното - към интелигентните хора от Европа и света, които освен море, планини и прекрасен климат могат да видят и уникална история.

- В стратегията е записано, че една от целите е връщане на учените ни обратно у нас...

- Освен за развитие на младите стратегията е насочена към това утвърдени учени, които са си създали име в чужбина, да се върнат у нас. Искаме България да стане привлекателна за тях, като създадем научна инфраструктура, която да удовлетворява техните изисквания и да не отстъпва на базата в развитите страни. Предвидено е и съответното финансиране за привличането им, защото трудът им трябва да се заплаща подобаващо. Още тази година ще започнат да се изграждат три технопарка. Това ще създаде условия на едно място да се съберат най-добрите учени от университетите, БАН, студенти и бизнес. Когато създадем такива условия, ще дойдат и много учени от различни страни. Защото един от критериите да кажем "Да, нашата наука е добра", е, ако ходейки по коридорите на факултетите и лабораториите, можеш да срещнеш учени от други страни. Трябва да повлечем крак, защото светът още не ни познава.

Аз не вярвам, че българите масово са се насочили към емиграция по много причини. Българските училища в чужбина например вече искат от нас да създадем възможности за адаптация на децата, които са родени в чужбина и слабо владеят български. Ние трябва да им предложим нещо от рода на подготвителните класове на езиковите гимназии, така че, когато се върнат, да могат да усвоят езика. Това искане означава, че икономическите ни емигранти смятат един ден да се завърнат у нас. България е достигнала вече този праг. В последните години над 200 000 са се завърнали. Ние трябва да се пренастроим на тази вълна. А с нея ще дойде и другата - много скоро ще се появят и доста големи количества чуждестранни студенти.

- Очаква се наесен да има изцяло нов закон за висшето образование. Как се променят с него сроковете за обучение?

- Говорим с ректорите там, където е възможно, срокът на бакалавърската степен да бъде съкратен до три години. На другите места ще си остане четири. Вузът ще определя тези срокове сам. В хуманитарната област например напълно е възможно срокът да бъде три години. При медицината и въобще при регулираните професии е ясно, че не може.

- Това значи ли, че ще може например икономика в УНСС да се учи четири години, а в друг университет - три?

- Възможно е. А и в самия университет сроковете за различните професионални направления ще бъдат различни, защото едно е счетоводство, друго е икономика. Големият проблем на университетите да изберат дали бакалавърските им обучения да бъдат 3 или 4 години е всъщност начинът на финансиране. Те поставиха въпроса ще им гарантираме ли, че ако намалят срока на дадени специалности само за 3 години, финансирането им няма да бъде намалено. Сега мислим как да се промени неговият модел, защото даването на пари по брой студенти наистина в някои случаи води до падане на качеството. Обсъжда се университетите да се финансират по капацитет. Тогава университетът ще може да си позволи лукса да приема по-малко, но по-елитни студенти. В момента анализираме различни системи. Например в Холандия преди две години са решили да повишават таксите на студентите, които проточват следването си над срока на обучение. Напълно е възможно да приемем подобно решение. Ако го направим обаче, в закона трябва да бъде регламентирано, че студентът, учещ на държавна издръжка, е в договор с държавата.

- Ще правите ли промени в матурите?

- Искаме матурата по български език да има повече въпроси с отворен отговор. Започваме постепенно да вкарваме в образователната система и в изпитите модела на PISA. Защото сме убедени, че нашите ниски резултати не се дължат на липса на грамотност, а на липса на навици на учениците да работят с тази материя. Готвим и други бързи промени - искаме заради сигурността на матурите и тяхната ефективност съвременните технологии да навлязат повече в този процес. Предлага се там, където е възможно, при проверката на тестовете да има децентрализация. Когато тя може да става чрез компютъра, да не се събират много оценители на едно място.

- Отдавна се чака закон за младежта.

- Той вече е готов, трябва да влезе до края на годината. Има само един проблем, който мислим как да решим. Искаме до една година да се намери начин за облекчение на младите семейства при покупка на жилище. Работната група предлага различни решения, въпросът е, че банките са частни, те не са социални институции. Но моделът ще бъде намерен. Ако не успеем сега, ще го вкараме с добавка в закона.

- Държите второ място в анкетата на вестник "Стандарт" кой да бъде кандидат-президентът на ГЕРБ - веднага след Росен Плевнелиев.

- Аз съм си министър на образованието. В момента имаме много важни въпроси за решаване, така че - мисля за онова, което е на дневен ред. Абсолютно съм убеден, че ГЕРБ ще има силна кандидатура за президент.