Тези дни Норвегия с чиста съвест може да се гневи и мрази. Няма по-страшно от загубата на младежки живот. Всеки би разбрал бащата, тръгнал лично да мъсти за погубеното си дете. В такива моменти обикновено се надигат и призивите за въвеждане на смъртно наказание.

Изненадата от Норвегия

Норвегия обаче изненада не само със страшното престъпление, почти немислимо в една либерална, толерантна страна със спокойни нрави. Норвегия изненада и с реакцията си след трагедията.

Наблюдателите бързо забелязаха, че в норвежкото обществено пространство през тези траурни дни най-често звучат не думите „омраза“, „мъст“, „възмездие“, а обратното – „обич”. „Хората изляха по улиците реки от обич“, казал норвежкият престолонаследник и в това няма никаква пропаганда. Бялата или червена роза, която виждахме в ръцете на норвежците тези дни символизира именно обичта! На десетките траурни церемонни за жертвите ораторите говориха за обичта си. „Щом един-единствен човек събра в сърцето си толкова много омраза, колко много обич можем да генерираме ние, стотиците хиляди!“, каза една жена в траурното си слово.

Де да беше и в България така...

Понякога в България по най-малкия повод ставате свидетели на такава агресия, че се питате: откъде блика тя? Само защото сте застанали на входа на супермаркета и препречвате пътя на някого с количката или защото не сте имали дребни за таксиметровия шофьор. В такива моменти виждате в очите насреща си толкова тъмна омраза, че инстинктивно си казвате: защо? Защо таксиметровият шофьор сякаш мрази клиента си и се нахвърля върху него по най-малкия повод? Другите ли мрази този шофьор или по-скоро себе си и своя живот? И дали любовта към ближния не се предшества от това да приемеш първо себе си, да си в мир и любов със самия себе си?

В едно мое интервю известният лауреат на Нобелова награда за мир Ели Визел каза, че едно дете се учи да мрази и започва да мрази някъде към 4-5 годишната си възраст. Визел, оцелял като по чудо от концентрационните лагери и видял как детски живот изтлява през комините на газовите камери, бе посветил живота си на младите хора и на профилактиката на омразата чрез възпитание.

Свобода или сигурност?

“Никой не се ражда лош“, каза по повод на норвежката трагедия шведският писател и драматург Хенинг Манкел. Манкел показва в книгите си тъкмо тъмните страни на иначе толератните скандинавски общества, известни с истинското си равноправие и най-високо представителство на жените по всички нива. Швеция още преди Норвегия се сблъска с насилието след убийствата на премиера Улоф Палме и на бившата външна министърка Ана Линдт. Линдт бе застреляна в търговски център и престъплението даде повод за нов дебат по вечната тема свобода или сигурност. От този дебат със сигурност се ражда поне гордостта, че в една либерална отворена демокрация министрите живеят като „простосмъртните“ и пазаруват както всички останали. Норвежкият премиер Столтенберг също каза, че Норвегия ще отвърне на масовото убийство не с по-малко, а с повече демокрация, с повече либерализъм, с повече откритост.

Бях на 11 септември 2001 в Съединените щати и видях как хората се сплотиха пред лицето на смъртта, страданието и загубата. САЩ обаче бяха нападнати отвън, от хора с чужди паспорти, тъй че сплотяването е естествена реакция. А масовият убиец от Осло произлиза от самото ядро на норвежкото общество.

Трябва ли норвежците заради това да се ненавиждат един другиго, да мразят сънародниците си, страната си, да се подозират? Не, те избраха обичта не само като убежище в мъката, но и като противодействие срещу едно престъпление, извършено поради натрупана омраза!

Трябва ли и в България да се случи трагедия, за да се сплотят хората? За да се заобичат?