Президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, приет от парламента на 14 юли т.г.. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Президентът смята, че редица норми от приетите промени в закона нецелесъобразно преуреждат отношенията по изграждането и функционирането на дипломатическата служба, а също и че влизат в противоречие с Конституцията на страната, на международни актове, които са в сила за България, и на основни принципи на международното право.

Ветото на президента върху промените в Закона за дипломатическата служба не е нито изненадващо за нас, нито има нещо притеснително в него. Това заяви пред журналисти в парламента председателят на Комисията по външна политика и отбрана Доброслав Димитров (ГЕРБ).

Димитров посочи, че от ПГ на ГЕРБ са очаквали Георги Първанов да наложи вето върху спорните текстове в Закона за дипломатическата служба, с които се отзовават дипломатите, сътрудничели на бившата Държавна сигурност.

По думите на Димитров, ветото им е било обещано още преди промените в закона да видят бял свят. Според депутата то е щяло да бъде наложено каквито и да са били приетите от мнозинството поправки.

„Президентът е против тях заедно с опозицията. Ние заставаме зад заложеното в закона – модернизация в дипломатическата служба, младите да израстват по-бързо в кариерата”, отбеляза депутатът. Прегласуването на върнатите от президента текстове ще бъде след лятната ваканция на парламента през септември месец.

Димитров каза, че на ГЕРБ е било обещано и да бъде сезиран Конституционния съд заради закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. „Вървим по график – първо вето и после Конституционен съд. Нашата политическа воля обаче е ясна и това, което ще реши Конституционния съд, не е наша работа, защото той е независим орган”, коментира председателят на външната комисия.

Спорната поправка в закона беше приета от Народното събрание на 14 юли с гласовете на ГЕРБ и Синята коалиция. Тя гласи, че сътрудници на Държавна сигурност няма да могат да стават посланици и консули, нито да заемат други публични длъжности в дипломатическата служба. Агенти на ДС, които сега са на такива постове, ще бъдат освободени и пренасочени към друга длъжност в министерството на външните работи.