Испания е мястото където има най-много българи, като по-официална информация са около 170 хил., затова започнахме този тип изследване именно там. През последните 10 год. Испания е втора след Щатите по прием на чуждестранно население, казва Веселин Минчев от БАН в интервю за ТВ "Европа".

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

- Защо точно Испания избрахте за такова проучване?

- Испания е мястото където има най-много българи, като по-официална информация са около 170 хил., затова започнахме този тип изследване именно там. По нататък трябва да продължим в Германия, ако Национален фонд научни изследвания продължи да финансира това изследване.

- А по неофициални данни, колко са българите в Испания?

- Има около 30-40 хил., които пребивават временно, при свои близки. Два са източниците за информация – единия е адресна регистрация, другият е по документ. Спрямо адресната регистрация, която се прави от Испанския статистически институт, веднъж годишно, българите са около 170 хил. По документи обаче са около 160 хил. Ние сме на нивото на една италианска диаспора, или както испанците го определят ние сме Деветия колектив, или 3% от населението на Испания.

- Защо българите предпочитат Испания?

- През последните 10 год. Испания е втора след Щатите по прием на чуждестранно население. Нещо много организирано в Испания е точно тази адресна регистрация. Вие просто се регистрирате, нямате задължения, а получавате достъп до едно публично здравеопазване и публично образование. Всичко това мотивира и привлича хората. Пазара на труда там е по-гъвкав, бизнеса е по-малък и може би не толкова стриктно регулиран, но все пак Испания като държава е стриктно регулирана в сравнение с България.

- Какво ги води там – доходите, климата, стандарта на живот, социалната система и т.н.?

- Ние направихме едно друго изследване и сравнихме тези данни с потенциалната емиграция и завърналите се в България. При потенциална емиграция и завърнали се в България мотивацията се определя от по-високото заплащане на сферите, в които са пребивавали хората. Разликата, която се наблюдава с установилите се българи в Испания, е, че те са по-дългосрочно ориентирани. Има предпочитания към начина на живот в България, има дългосрочни предпочитания да се живее при условията на едни по-висок жизнен стандарт и при едни по-добри административни услуги, които се предлагат на населението.

- За колко години се е образувала тази цифра от 170 хил. български емигранти в Испания?

- Последните 10 години. Средиземноморските страни периодично провеждаха едни масови регуларизации на населението и това беше типа политика, който изваждаше на светло нашите съграждани, които бяха там преди 2007 год., а след 2009 год. вече имат пълен достъп до пазара на труда.

- Кризата дава ли някакво отражение на българите там и накарала ли ги е да се върнат в

България?

- Въпреки кризата те продължават да са там и то благодарение на добрата социална система и интеграцията на населението. В изследването на Испанския статистически институт 80% от хората заявяваха, че нямат намерение да напускат Испания, сега това го заявяват 73% от хората. 5% заявяват,, че биха се върнали в България и други 18% се колебаят. Ефекта на кризата е в увеличаване на броя колебаещите се.

- Разполагате ли с данни колко от тези 170 хил. души са деца и са родени там?

- 5000 деца са родени там, децата под 15 год. са около 15 хил., а децата общо под 18 год. са около 23 хил.

- Какъв е образователния статус на българите там и в какви категории се вписват?

- Ние съпоставихме секторите на заетост, има сектори на заетост сходни с тези в България, това са строителство, търговия, хотелиерство. Увеличил се е броя на заети в земеделски дейности, същевременно е намалял процента на хора, които в България са били заети в преработващата промишленост, а там не са. Голям брой са и жените, които работят като социални работници, това е.