Варна осъмна с множество трансперанти за Рождения ден на Васил Левски. Идеята е на фенове на Левски от Варна, които освен множеството трансперанти, почетоха рождението на Апостола и с венец, който поднесоха на паметника на Дякона в Морската градина.

Трансперантите с надписи "Васил Левски живее в нас", "Вечна слава на Апостола", "...обесен бе, но нивга не умря!", "Роди се и поведе ни в борба...", "Поклон пред Дякона", "Васил Левски" са били окачени в ранните часове на деня, на възлови за Варна места - централния подлез (до Катедралата), подлеза "Шипка", до Археологическия музей, на Аспарухов мост и ул. Девня, по пътя за курортните комплекси, както и на оградата на СОУ "Димчо Дебелянов".

Васил Левски /Васил Иванов Кунчев/ е роден на 18 юли /6 юли стар стил/ 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Ана и Марийка.

Васил Левски, известен и като Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация /ВРО/ и на Българския революционен централен комитет /БРЦК/.

Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон.

По-късно /1861 г./ обаче под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски /според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения/. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това /до 1867/ в Еникьой, Северна Добруджа.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче /източно от Ловеч/. Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 18 февруари /6 февруари по стар стил/ 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.