Бившият цар и министър-председател на България Симеон Сакскобургготски обяснява мотивите, с които правителството на НДСВ е размразило строежа на АЕЦ "Белене". В статия, публикувана на личния си сайн, Сакскобургготски твърди, че проектът е стратегически и че България не може да си позволи да пренебрегне направените до тоя момент инвестиции.

Следва пълният текст.

За 20 години едно дете израства и става самостоятелен човек. 20 години страната ни не успява да реши какво да прави с АЕЦ „Белене”. Политиците са разделени, общественото мнение е разделено. И като че ли това разделение по-често е емоционално и политически оцветено, отколкото прагматично, подплатено с икономически аргументи и експертни анализи.

Строителството на атомната електроцентрала в Белене е спряно в края на август 1991 г. с решение на Министерския съвет. Според различните данни сумата, вложена там към онзи момент, надхвърля 1 млрд. долара. Без да се смята поддръжката на замразената площадка, която се финансира всяка година от държавния бюджет.

В това време съседна Румъния строи ядрени реактори – АЕЦ „Черна вода”. Първият реактор е пуснат в края на 1996 г., вторият – през 2007 г., ЕС одобри строежа на трети и четвърти реактор, планирани да заработят през 2017 г. Друга съседна страна – Турция, също строи своя атомна електроцентрала. Отчитат както своите растящи нужди от енергия (а това е тенденция в цял свят), така и важността на енергийната независимост. Такива проекти имат и Албания и Хърватия.

През 2002 г. тогавашното правителство реши да възстанови строителството на централата. Извън икономическите, стратегическите и екологичните аргументи за това решение, които и до днес се споделят от мнозина, има още два детайла, които някак в ожесточаването и оцветяването на спора като че ли забравяме.

Първият – държавата, т.е., гражданите, вече сме инвестирали огромни средства в бъдещата централа. Толкова ли сме богати, че да се откажем от тази инвестиция с лека ръка?

И второ –  тогава, през 2002 г., след 9-годишно прекъсване на строителството, площадката продължава да е в чудесно състояние, поддръжката е перфектна, благодарение на българските специалисти, които през цялото това време са си вършили професионално и съвестно работата.

На този фон България не започва от нулата, а има добра база да завърши проект, който, освен енергийна независимост, ще й донесе още много ползи в близък и по-далечен план. Като започнем от факта, че е сред най-щадящите природа – не замърсява и не унищожава безвъзвратно изчерпаемите енергийни източници, не зависи от климатичните капризи, стойността на тази енергия е по-ниска, бързо възвръща инвестираното и прочее всеизвестни аргументи.

Твърденията, че няма нужда от „Белене”, защото няма кой да консумира енергията от централата, са несъстоятелни и, ако не злонамерени към страната ни, то най-малкото глупави. Когато бе взето решението за размразяването на строежа, ръстът на икономиката в България бе 5-6% годишно. Ако тенденцията се беше запазила в региона, със сигурност можеше да се очаква дефицит на електроенергия. Единственото, което днес никой не може със сигурност да знае е дали докато се построи АЕЦ „Белене” няма да има нужда дори от повече електроенергия. Една от реалните възможности бе да изнасяме енергия за Южна Италия. Ако нямаше пазар и бъдеще, дали Румъния щеше да строи „Черна вода”?

Нашата страна и регионът, в който живеем, нямат друг избор, освен да се развиват. Особено след края на глобалната криза. Нека не забравяме, че кризата означава и възможност. Въпросът е как и колко бързо ще успеем да се възползваме и да си стъпим на краката. Един от ключовите фактори за това е електроенергията. Нужно ли е да си припомняме „дискотечния режим” на тока отпреди двайсетина години, за си дадем сметка колко е важен този фактор?

Затова нека говорим сериозно за АЕЦ „Белене”. Без спекулации, с повече далновидност и ясни икономически цели и параметри.

Източник: http://www.kingsimeon.bg/accents/show/id/163