- След акцента на дебата, който се завъртя по време на гостуването на TV7 и Николай Бареков, някак си остана усещането, че пристанището се превръща в залог за кметските избори във Варна. Несериозно звучи политически лидери цял час да въртят темата около пристанището без да говорят за много по-важни теми за Варна. Защо така, г-н Гуцанов?

- Този въпрос вероятно трябва да го поставите на организаторите на предаването. В интерес на истината пристанищата са важна инфраструктура за всеки град, защото голяма част от бизнеса се обслужва от тези мощности. Дошло е времето да кажем обаче, че пристанището очевидно пречи на града и градът пречи на пристанището. Затова преди няколко години усилено започнах да работя по идеята, която е многостранна, но и до днес останала неосъществена, а именно - негово преместване, изнасянето му от центъра на града. И когато говоря, че този проект тръгва от мен, не става въпрос да претендирам за авторство на идеята за преместването, а затова, че положих доста усилия по нея за да започне да се работи най-накрая. Знаете, че докато бях председател на Общински съвет се взеха няколко решения, които отпушиха, така да се каже, изпълнението на проекта. Общината определи терен. Започнахме преговори с държавата да дадем този терен, а тя да ни отстъпи територията около Морска гара, която и сега е държавна собственост. Подписахме меморандум с правителството на Станишев по тази точка. И най-важното - имаше осигурено финансиране. Само за първият етап - изграждането на първата част от новия контейнерен терминал в езерото срещу Максуда, бяха осигурени 160 млн. евро от Японската банка. А стената е дълга по проект 1,4 км. Ако изчисляваме, става въпрос за половин милиард евро, които можеха да влязат във Варна. Казвал съм и друг път, че това беше и остава най-големият инфраструктурен проект за Варна, който е не само национален, но и европейски важен. Според мен, съизмерим само със строежа на АЕЦ-Белене, а ако погледнем от друга гледна точка, дори по- важна от него. С този проект Варна нямаше да усети кризата. Такова мащабно строителство щеше да осигури стотици работни места за години напред. А какво стана? Правителството на Бойко Борисов спря всичко това. Аз пък няма да спра да питам що за арогантно отношение към варненци е това. Как не ги е срам варненските депутати от ГЕРБ да обясняват, че по-добре било пристанището да се отдаде на концесия.

Тази концесия, съвсем съзнателно и отговорно го казвам, ще е най-голямата кражба на Варна, най-голямото предателство спрямо града. Кой концесионер ще дойде, ще плаща такса и ще иска да влага милиони и милиарди, за да премести порта.

А това означава, че Варна губи шанса поне за още 20-30 години да има нова атракционна зона. Губи шанса територията около Морска гара да се превърне в място за разходки – с ново яхтено пристанище, военноморски музей, разположен в подводницата, която излезе от въоръжение и стана общинска собственост, с Аквариум по модел на европейските, защо не и с нова концертна зала, която да съперничи на операта в Сидни и т.н.

Заради тази картина, която непрекъснато виждам в мислите си и която безспорно Варна и варненци заслужават, не мога да разбера защо продължаваме да спорим да се мести, или не пристанището. Неясно е защо, след като всички сме съгласни, че портът трябва се мести, не може да намерим новото му място. Може би пък това да не е случайно. Може би някой не е откровен в публичните си изяви и се опитва да пречи, като отново и отново връщаме темата за мястото на дневен ред.

Може би някакви интереси стоят зад това пристанището да не се премести и дебатът с мястото просто ги прикрива. Защото какво значи да не можем да намерим мястото. В Констанца как го намериха и изместиха Варна от първенството по обработка на контейнери в региона.

Максуда не е най-добрият вариант. Всички знаем, че за момента е компромисен. Навсякъде по света така се гради пристанищна инфраструктура. След 50-100 години и това място може да се окаже центъра на града. Да не би преди сто и повече години, когато се е строило настоящето пристанище това да е било най-подходящия терен?! Разбира се, че и тогава мястото пак е било компромисно. А нима животът не е низ от компромиси? Идеална ситуация има само на теория.

-А защо концесията да е кражба и предателство, нали държавата ще печели такса от това?

-Нека се замислим над въпроса за пристанище Варна- Запад, например. То е строено, за да обслужва Девненските заводи, които и към момента са големи работодатели за района. А какво се готви от държавата сега, с тази концесия, да се направи? Да им сложи вход и изход, и да ги задължи да си плащат на оператора, който ще спечели концесията. Когато се вземат подобни решения се гледа от всички страни и предварително се задават куп въпроси. В случая дали пък няма да се окаже, че на заводите няма да им е изгодно да работят при новите условия и давайки порта на концесия да лишим региона от добри инвестиции и от много работни места.

- Е, може и да не сте прав г-н Гуцанов. Според шефа на пристанището Данаил Папазов и според варненските депутати от ГЕРБ най-добре е пристанището да бъде концесионирано?

- Малко ми е странна позицията на кап. Папазов сега, защото той много помогна с идеи за проекта „Максуда“. Не веднъж сме обсъждали с него как трябва да се случат нещата и как Морска гара ще стане любимо място на варненци. Той е бил с мен при срещите и разговорите ми с ръководствата на емблематични пристанища като Генуа и Барселона преди подписването на меморандума с правителството за терените. Целта на тези разговори беше да проучим какъв е пътят и моделът, за да се развие и Варна като тях. Водили сме разговори с много чуждестранни специалисти.

Защо сега толкова лесно Данаил Папазов си промени позицията не мога да кажа. Смятам обаче, че човек не бива да бъде толкова конюктурен.

Проектът за пристанището беше и една от основните причини да предложа на всички политически партии общ меморандум, в който да определим приоритетите на града и да дадем дума, че независимо кой е на власт те ще се изпълняват. Безпорно за Варна проектът за порта е такъв. Крайно време да разберем, че няма как да се развиваме, ако всеки следващ, който идва на власт, започва да руши направеното от предшественика му. Не можем да продължаваме са се лашкаме от една крайност в друга и да очакваме, че нещата ще се случат по начинът, по който трябва. Крайно време е в управлението на държавата да спре тази практика, защото за 20 години работа по подобен начин всички виждаме докъде стигнахме.

- Може би Данаил Папазов е променил позицията си, защото сега ще е кандидат за кмет от ГЕРБ, лично харесан от депутата Павел Димитров? И защото Вие може да му бъдете опонент, а пък в този случай не е добре той да бъде на едно мнение с вас?

-Питайте кап. Папазов за отговор на този въпрос.

-Напоследък вашето име се спряга като кандидат за кмет? Не мислите ли, че сте компроментиран след акция „Медузите“ и нямате шанс?

-Знаете ли, за мен Варна е кауза. Това е моят град. Тук съм роден. Тук съм израснал. Играл съм на криеница, на фунийки, на стражари и апаши в района на „Чаталджа“. Познавам този град като родния си дом. Знам къде какво има. Знам какво може и трябва да се направи. И знам, че в момента управлението на този град има нужда от тотално обновление.

- И вие бяхте част от управлението на този град?

- Да бях и никога няма да го отрека. Работих така, че варненци да са доволни, че решаваме ежедневните им проблеми. Исках много неща да се променят и вярвах, че може да стане. И не приемам да ми говорят, че съм отклонявал средства от „Градски транспорт“. Не приемам, защото докато аз бях част от управлението на тази фирма, купуваха ли се автобуси, купуваха се. Хората получаваха ли си заплатите, получаваха ги. А сега какво? Хора от фирмата се жалват, че не знаят дали в края на месеца ще получат това, което са изработили. Страхуват се, че ще останат без работа, защото фирмата може да фалира.

Какво излиза - крадецът вика дръжте крадеца. Вярно, че след една такава акция срещу мен нищо в живота ми не е може да е същото, дори семейството ми не може да е същото. Но аз съм от онези „луди“, които дори да се блъскат в стена не се отказват от каузата си. Казах ви в публичния ми живот коя е моята – Варна. Знам, че този град има потенциал да бъде град-държава и да е различен от всички останали в България. И нито „Медузите“, нито контрабандните цигари, които министърът на вътрешните работи гръмко обяви, че са открити в склад моя собственост, нито пък последващи подобни удари ще ме убедят, че държава и град могат да се управляват със страх.

Писна ми в последните година и половина да ставам свидетел на постоянни, с извинение, дивотии в Общинския съвет като раздаване на декари общински земи, дори и опити да се даде част от Морската градина, и в същото време да виждам, че хората ги е страх да говорят, за да не се появи отнякъде министърът на МВР с разпечатки от подслушани разговори в едната ръка, белезници в другата и колона медийни микрофони зад гърба. Аз вече го преживях и не ме е страх. Не ме е страх и не ме срам да застана лице в лице с варненци и честно да им кажа, че съм готов заедно да работим, за да може Варна да бъде различна от това, в което в момента се е превърнала държавата ни. Градът ни има потенциал да бъде държава в държавата. И ако хората са готови за тази промяна, влизам в биткатата.

Разговаря: Веселина Томова