За още по-голямо съжаление - такива неща се случват постоянно. И никой не е застрахован…
Но когато се случат, те разделят хората на две: на такива, които ще подминат с безсърдечие и такива, които ще се опитат да променят съдбата на едно непознато момче. Дори и с малко…
Не познавам Златко. Но попаднах на Фейсбук страницата в негова подкрепа и така научих за съдбата му. После започнахме да си пишем, чухме се и веднъж-два пъти по телефона…
Особено ме впечатли едно негово съобщение до членовете на групата преди известно време. От думите му личеше, че е отчаян, обезверен… че го боли…
Няколко дни по-късно последва още едно съобщение от Златко. В него той се извиняваше за слабостта си. И обещаваше, че отново събира сили, за да се бори…
… за мечтите си.
Останалото ще научите от самия него - в поредното задочно интервю и поредния донкихотовски напън да се преборим с поредните “мелници”. В които ежедневно се смилат хиляди човешки съдби. Като тази на Златко…
Пламен Петров: Разкажи за себе си и какъв беше преди да чуеш страшната диагноза?
Златин Михайлов: Когато всичко започна бях доста малък. Все още нямах навършени 18 години.
Учех в Природоматематическата гимназия в гр. Варна и имах големи планове за бъдещето. Всъщност, след като завърша 12 клас бях решил да кандидатствам в Медицинския университет специалност медицина.
Та завърших 11-ти клас и реших лятото преди последната година в гимназията да поработя малко. Като много от варненските младежи започнах като сервитъор на Златни пясъци. Работата не беше лека , по 16 часа на ден , но аз не се отказвах. Бих казал - за беда!
Веднъж, през една почивка, пода беше туко-що лъснат и в момента, в който станах, се подхлъзнах и паднах на мокрия под.
Почувствах болка, която никога не бях чувствал. Беше толкова силна, че за момент изгубих съзнание. Закараха ме в лекарския кабинет и след няколко аналгина всичко уж се размина. Да, ама не!
Кога разбра, че имаш здравословен проблем и как това промени живота ти?
Няколко дни след този инцидент започна много силна болка, единият ми крак изтръпна и взех да накуцвам с другия. Тръгнахме по лекари. И от там се тръгнаха мъките…
Една объркана диагноза, втора объркана диагноза… Всъщност, в болницата ме лекуваха за множествена склероза, въпреки че всички снимки показваха,че нямам такова заболяване!
Многократното напомняне на докторката, че имам силни болни в гърба по никакъв начин не я накараха да ме изпрати на снимка на гърба. Та след 2 месеца най-после ми направиха снимка, а аз междувременно вече вървях едва-едва с бастун.
Откриха образование в гръбначния мозък. Според лекарите съм имал някаква вродена малформация и от самото падане в нея се пука кръвоносен съд и самия кръвоизлив започва да притиска мозъка.
Отидохме на операция в София. Там в последния момент се отказаха да ме оперират заради многото усложнения, които могат да настъпят.
Върнах се във Варна и започнах рехабилитации. Всъщност, всяка вечер си мечтаех, че ще отида на дискотека и ще танцувам, също и че ще ме приемат в Медицинския.
Не знам как стана, но след месец-два започнах да се подобрявам. Тръгнах на училище и завърших с отличен. Приеха ме и в Медицинския - не медицина, а фармация - но и на това бях доволен, тъй като нямах време да се готвя много.
Даже започнах и да танцувам! Това което исках най-много…
Две години бях добре до лятото на 2008 година, когато пипнах някакъв вирус и няколко дни температурата не ми падаше под 40 градуса. Разкуцах се отново. Този път нито санаториумите нито рехабилитациите помогнаха.
Може би и аз взех да се сдухвам много, но влошаването ми вървеше много бързо. Този път ми казаха, че операцията е неизбежна.
В началото на 2009 се оперирах и познайте - влязох куцайки, а ме изкараха на количка, абсолютно неподвижен от кръста надолу!
Отново с много усилия проходих. Първо на проходилка, после на канадки, а накрая на една канадка!
Та възстановявах се аз и отново започнах да ходя на лекции. Всичко вървеше сравнително добре докато не ми изтръпна единия крак. Направихме изследване и… познатата история - рецидив!
За един месец се обездвижих напълно. Сложиха ми и катетър. Тук вече не се наеха да ми направят операция. Изпратиха ме в чужбина. А средствата за нова операция - те са си наша грижа.
Откъде дойде помощта и на кого си благодарен за подкрепата?
Започнахме да събираме средства. Повярвайте ми, всичко става много по-бавно и трудно отколкото очаквахме!
За 7 месеца успяхме да съберем средствата и успях да се оперирам в Белгия. След операцията ми дадоха около 50 % щанс да проходя отново!
Какво е състоянието ти в момента и от какво имаш нужда сега?
За съжаление, сега е нужно скъпоструващо лечение и рехабилитации възлизащи на около 3 000 лв. на месец или 36 000 лв. на година.
За да мога да излизам от нас се нуждая и от направата на платформа. Ако някой може да помогне ще бъда изключително благодарен!
Всъщност, аз постигам моите малки победи и сега вече ходя с тутури! Това е твърде далеч от нормалното ходене, но е голяма крачка в моето възстановяване. Не искам да се хваля, но според лекарите, в моето състояние на 6-я месец да проходиш с тутури си е постижение!
Преди време преживя един период на отчаяние и обезвереност, днес имаш ли още надежда, че нещата ще се подобрят и кое те крепи?
Знаете ли, когато започнахме да събираме средствата за операция мислех , че всичко ще стане бързо и лесно. Уви не беше така! Тогава изпаднах в една огромна дупка! За щастие, вече излязох от нея и вече гледам само напред!
И от друго бях изненадан: хора, от които не очаквах ми помогнаха много повече от тези, на които възлагах големите си надежди!
За какво мечтаеш?
Сега мечтая само за едно - да бъда двигателно здрав след година-две.
Всъщност, отново си мисля как ще танцувам и ще завърша висшето си образование.
Това е историята на Златко и неговите мечти. Колкото и клиширано да звучи - дали мечтите му ще се сбъднат ЗАВИСИ И ОТ ТЕБ!
Необходимата сума за цялостно лечение за един месец е 3000 лева или около 36000 лв. за година.
За съжаление, след всички направени разходи по операцията тази сума е непосилна за Златин и семейството му.
Можете да помогнете, като изпратите дарителски SMS с текст: DMS ZLATIN на номер 17777
или на дарителска сметка в лева:
BG87UBBS80021013867330
Банка ОББ
Златин Светлозаров Михайлов
БЛАГОДАРИМ ВИ!
За директна връзка със Златко: +359 888 917 878







Златин чака операция на 17 ноември, но няма пари
Коментари














Новата билетна система за градския транспорт във Варна се очаква да заработи през април
Когато Варна посрещна „Манчестър Юнайтед“: спомените за стадион „Юрий Гагарин“
Във Варна осъдиха 33-годишна жена за измама чрез сайт за запознанства
РЕ-ГЕНЕРАЦИЯ: Културна Рециклирана Реалност (КРР) - Изкуство отвъд Функция и Еко-Устойчивост
Украйна обвинява Унгария в задържане на банков конвой с пари и злато
Варна посреща 25-ото издание на Великденския музикален фестивал и Пласидо Доминго
ООН призова за незабавно прекратяване на войната в Иран
7 март в историята
Няколко района във Варна осъмнаха без вода
Гърция подсилва българската ПВО с „Пейтриът“ и изтребители
Най-важното от Варна във вчерашния 6 март
Прогноза за времето - 7 март
Израел нанесе нови удари по Техеран и Бейрут
Еквадорските военни откриха 35-метрова „наркоподводница“ в природен резерват край границата с Колумбия
Без ток във Варна и областта утре ще са...
Без ток днес във Варненска област...
Малена Замфирова с тежки травми след инцидента в Чехия, оперират я днес
Меси с необичаен подарък за Тръмп по време на церемония в Белия дом
Част от Морската градина и крайбрежната алея без вода до полунощ
До края на април подменят изцяло уличното осветление в кв. „Чайка“
Полицията във Варна ще почете загиналите си колеги с минута мълчание и сини светлини




RSS Новини