Големите хранителни вериги, които оперират у нас, имат двоен стандарт към българските производители и тези, които са в Западна Европа. Това съобщи вчера Иван Савов, председател на Европейската федерация на асоциациите на сертифициращите органи (EFAC). Според него селскостопанските стоки, които влизат в западноевропейските им магазини, задължително трябва да са придружени със сертификата Globаl Gap, който самите вериги са създали. Докато в България, Румъния и другите източноевропейски страни бариерата е доста по-ниска и за да стигнат стоките до щанда, този документ не е нужен.

Ние не сме втора ръка европейци, възмущава се Савов, който е и регионален директор на Intertek-Moody за Централна и Източна Европа, Турция, Русия, Кавказ и Централна Азия. Въпросът за тези различия вече е стигнал до земеделският министър, с когото предстои работна среща в понеделник, на която заедно с експерти по безопасност на храните ще се обсъжда реалната ситуация у нас и проблемите, с които се сблъскват родните производители и търговците.

За различните аршини у нас и в странство по отношение на плодовете и зеленчуците не се говори за първи път. Само преди два месеца беше огласено изследване на Словашката потребителска организация, според което водещи мултинационални компании за храни и напитки опаковат продукти с различно качество, предназначени за доставяне в различни европейски страни, под едно и също наименование. Председателят на сдружението Милош Лауко, който беше у нас по покана на земеделския министър, потвърди, че досега няма случай, в който продукт с по-ниско качество да е откриван на германския или австрийския пазар, които бяха част от изследването. В момента в ЕС се обмисля въвеждане на по-строги правила за етикетиране, които ще ориентират по-добре потребителите при избора им.

За различията в изискванията на търговските вериги е бил информиран и председателят на Globаl Gap, който се шокирал от наличието на двоен стандарт по отношение на храните, които се предлагат в различните държави. Макар да има известно раздвижване в това отношение, все още няма гаранции, че веригите имат еднакво отношение към нашите и чуждите потребители, каза Савов.

Само 20-ина фермери у нас са сертифицирани

досега. Международният сертификат е придобит през последните пет години от над 100 000 земеделски производители по цял свят. Правителството трябва да окуражи веригите да изискват стандарта и да им каже ясно, че те не могат да имат различно отношение към потребителите в Германия и в България например, каза още Савов.

Изискваме от търговците сертификати за наличие на пестициди, преди да приемем продукцията им, каза за „Монитор” шефът на „Била” за България и Румъния Емил Стефанов. Той твърди, че няма различия в критериите, а зарзаватът отговарял на едни и същи изисквания и у нас, и в чужбина.

Хранителният сектор ще бъде приоритет за групата Intertek Moody при работата в България. Специално внимание ще се обърне и на потребителските стоки, уточни Иван Савов. Предстои откриване на лаборатория или закупуване на вече съществуваща, в която да се изследват земеделските стоки и храните. По поръчка на земеделските стопани се прави изпитване и тестване на тяхната продукция за остатъчни количества пестициди. С готовите резултати може да се кандидатства за сертификация по Globul Gap, която гарантира, че фермерът използва всички добри земеделски практики, а крайният продукт отговаря на изискуемите параметри, за да се издаде сертификат, с който се гарантира вход до щанда на големите търговски вериги в цяла Европа.

Махат детските шишета с бисфенол А

Европейската комисия забрани използването на детски пластмасови шишета, съдържащи съставката бисфенол А, съобщи министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Става дума за пластмасови бутилки за мляко, вода или сокове, които до момента са били разрешени за употреба в Европейския съюз. Вносът на шишетата у нас ще бъде спрян от здравното министерство, а всички налични бутилки по магазините ще бъдат изтеглени.Който вече е закупил такова шише, най-добре да го замени, съветва земеделският министър.

Инспекторите от агенцията по храните вече проверяват качеството на детското меню по училищата, допълва Найденов. За новата учебна година се предвиждат множество мерки, които да се приложат в детските кухни. Ще се изготвят рецепти за здравословно детско меню, което да включват повече плодове и зеленчуци.

Щамът мутира, срещу него нямаме защита

Д-р Атанас Мангъров Бактерията ешерихия коли обичайно живее в храносмилателната система на човека и животните. Смъртоносният щам обаче е различен – той се среща само в говедата. Вероятно затова заразата идва от зеленчуци, които са торени с естествена тор.

„Щамът е нов, мутирал и ние нямаме изградена защита. Проблемът е, че тази разновидност на бактерията ешерихия коли е обменила частици от своя генетичен материал с ДНК от други бактерии. И дори преди време да не е била болестотворна, се е променила, мутирала е . Добила е потенциал не само да разболява, но и е станала смъртоносна. Защо се случва това, все още науката не може да изясни”, обясни д-р Атанас Мангъров, шеф на детско отделение в Инфекциозна болница София.

Бактерията убива, защото щамът отделя токсин, който предизвиква язви по лигавицата на червата, откъдето идва кръвта в изпражненията. Това обаче е най-малкото зло при среща с ешерихия коли. Фаталното е, когато токсинът, който тя произвежда, започне да руши червените и бели кръвни телца и да разгражда епитела на бъбречните каналчета. Резултатът е остра бъбречна недостатъчност и смърт, тъй като болният развива така наречения хеморагично-уремичен синдром. Налага се да се постави на хемодиализа. Това обаче не винаги помага, обяснява д-р Мангъров.

В случаи на заразяване антибиотичното лечение не е основно. Най-важно е болният да се оводни обилно, затова се поставя на системи. Прилага се диета и това в повечето случаи помага на организма сам да се справи с инфекцията, без да се налага антибиотик, каза д-р Мангъров.