Глад за шефове мъчи българския бизнес. Това стана ясно вчера от специално проучване на Европейския институт, финансирано от Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни. Масираното търсене у нас на нискоквалифицирани работници отдавна е факт, но малко неочаквано се оказва, че и началниците са кът. Над 11% от позициите за ръководители остават незаети. Изследването цели да проучи нуждите на трудовия ни пазар от висококвалифицирани кадри и възможностите те да бъдат запълнени от чужденци с т.нар. сини карти, които дават възможност за легална работа у нас. Близо една трета от местата за специалисти, както и за майстори в производството, също остават вакантни заради липсата на подходящи кандидати. Според Магърдич Хулиян от Европейския институт в момента работодателите имат нужда от още 12% ръководни служители, но след година заради развитието на своя бизнес очакват дефицитът да достигне над 30%

Сега 51% от фирмите признават, че имат нужда от нови хора, но след една година 60% се опасяват, че ще имат подобен проблем. От една страна, прогнозите за бъдещето на фирмите са оптимистични, но от друга, проблемът с квалифицираните кадри се задълбочава, смята Хулиян. Заради това повечето работодатели се надяват чрез т.нар. синя карта да запълнят свободните места с експерти от чужбина. Според гл. секретар на БСК Петър Денев с подобен режим големите държави засмукват каймака от най-квалифицираните кадри, а по-малките - средния ешелон, който поддържа високите технологии в съответната страна. За малки държави като нашата остава балансираният прием на чужденци, с който ние вече закъсняваме, твърди той.

В момента у нас работят близо 800 чужденци от страни извън ЕС, като в голямата си част те са спортисти, преподаватели във ВУЗ, мениджъри на чужди компании и др. С промените в Закона за насърчаване на заетостта чрез синята карта техният достъп до трудовия ни пазар ще се облекчи значително. Само че все още наредбата, която трябва да уреди конкретните й условия, не е готова. Тя не е съгласувана и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но каквото и да променят социалните партньори в предложенията на Агенцията по заетостта, която следи и контролира достъпа до трудовия ни пазар, със сигурност задължително ще има пазарен тест. Това означава, че за определен период свободните работни места ще се предлагат на българите, и чак след това на тях ще се наемат чужденци, коментира шефката на АЗ Росица Стелиянова. Много вероятно е обаче тестът да се прилага еднократно. В момента чужденците у нас имат право да работят 3 г., като след това разрешенията им се подновяват.

Според евродирективата за синята карта правото вече ще е за 4 години, после 18 месеца чужденците ще си ходят по родните места, и чак след това ще имат право да кандидатстват пак за друга страна в ЕС. Според проучването на Европейския институт 74% от бизнесмените у нас са готови да наемат специалисти от Европейския съюз, а 63% - от страни извън него. Всеки четвърти предприемач признава, че чрез внос на чужденци се надява да си реши кадровия проблем. Почти никой обаче не е готов да им плаща повече, отколкото на българите на същите позиции.

Всеки втори не иска да учи

Близо 58% от работодателите смятат, че трудностите при намиране на качествени служители се дължат главно на ниското общо ниво на квалификация на работната сила. 56% твърдят, че обучението в средното училище и ВУЗ не дава знанията, потребни на бизнеса. Сред причините за дефицита на кадри 52% посочват значителния спад на образователното ниво в страната. За близо една пета от работодателите виновна е и масовата емиграция на българи през последните десетилетия. Още толкова намират, че хората в страната все още не са мобилни и избягват да пътуват заради работата си.

Според сметките на Европейската комисия през 2035 г. в ЕС ще има 24 млн. свободни работни места за специалисти. У нас подобни сметки май няма.

Най-много са турските специалисти

За първите пет месеца на годината Агенцията по заетостта е издала 194 разрешения за работа на чужденци. Като 92 от тях са нови, а останалите са продължения. Най-много разрешителни са били за турски граждани - 27, като от тях 7 са инженерно-технически персонал. На второ място са украинците, от всичките 24 поискали да се трудят у нас, 13 са инженери. От общо 23-ма руснаци, които си вадят хляба в страната ни, 18 са кадри с инженерно образование.