С Харалд Цурхаузен, нобелов лауреат по медицина за 2008 г., разговаря Илияна Ангелова:

- Проф. Цурхаузен, какъв е поводът за посещението ви в България?

- Тук съм по покана на мои приятели лекари. Идвам в страната за 4-и път. Познавам и много сътрудници, които са работил при мен в Центъра за изследване на рака в Хайделберг. Сега ще изнеса две лекции - едната в болница “Токуда” в София и втора в Медицинския университет на Варна.

- Кои вируси могат да предизвикат рак?

- За около 20% от туморите се знае, че са свързани с инфекции. Но това не означава, че всеки вирус автоматично може да предизвика рак. Някои видове онкологични заболявания, като тези в стомашно-чревния тракт, са свързани и с бактерии.

- Как стигнахте до откритието, което ви донесе Нобеловата награда?

- Още като студент се интересувах каква роля играят вирусните инфекции за възникването на рака. Любопитството ми беше събудено от прочетени статии. В тях се описваше, че когато вирусите попаднат в бактерии, те променят структурата им. Част от вируса остава в бактерията и й придава ново свойство. Това провокира у мен идеята, че подобни процеси биха могли да се случват и при рака. Подозирах, че когато човешката клетка се инфектира с вирус, част от него остава в нея и тя мутира при определени обстоятелства.

Интересът ми бе подкрепен и от моя клиничен стаж, където работих 2 г. след като завърших медицина. Идеята ме занимаваше интензивно и още през 1962 г. започнах да й отделям време да работя по нея. По-късно успях да докажа, че наистина инфекциите отключват тумори по подобен начин. Това стана при африкански деца, болни от лимфом. При тях той се проявяваше като огромна подутина до едната буза. В туморите се съдържаше част от структурата на Епщайн-Бар вируса. Това беше нашият първи успех, макар и малък.

- А после?

- После започнахме да изследваме херпесния вирус. Подозирахме, че той е причината за гениталните брадавици. Има едно проучване на италиански лекар от 1842 г., в което той описва, че проститутките във Верона умират предимно от рак на маточната шийка. Това е подкрепено със статистика. През 60-те години на ХХ в. имаше теория, че херпесът е виновен за тези генитални инфекции. Смятахме, че ще е лесно да разкрием взаимовръзката - да намерим част от структурата на херпесния вирус в туморите, понеже разполагахме с методиката. Останахме обаче разочаровани. Не открихме нито един такъв вирус.

Тогава ми хрумна идеята да изследвам друг вероятен причинител. Имаше статии, че гениталните брадавици често преминават в тумори. С помощта на микроскоп открихме в тях частици от вируси.

Разбрах, че сме във вярната посока. Стана ясно, че това са парченца от човешкия папиломен вирус. Тогава смятахме, че са няколко, а днес се знае, че са 160 вида. Отне ни обаче доста време, докато успеем да подредим първите видове, които открихме в генитални брадавици. Имаше и разочарование - не ставаше дума за ракови клетки. Но пък събрахме указания, чеможе би става дума за определена последователност на процеса.

- Колко години отне разработката?

- Общо 11-12 г. - от 1972 г. до 1983-84 г. Но отне време, преди да се стигне до практическото й приложение.

- Как гледаха колегите тогава на вашите идеи?

- Не ги приеха от раз, смятаха ги за провокативни.

- Какъв трябва да е успешният учен?

- Трябва да има оригинално мислене, разбира се. Необходима е упоритост. Не бива да се води от догмите. В медицината има твърде много от тях. Някои неща се разглеждат като неоспорими факти, въпреки че не са такива. И накрая - ученият трябва да има, както казваме ние, германците, здрав кръст.

- Вярвате ли, че медицината ще победи рака?

- Не мога да отговоря просто така. Но знам, че няма да е, докато съм жив.

- Какво да очакваме от проучванията за рака?

- Надявам се да се изясни още по-добре връзката с различни инфекциозни болести. Така ще може да се разработят профилактични мерки. Ще се подобри и диагностиката, но също и терапията. Много неща се разработват и сега, макар че невинаги можем да овладеем инфекциите. Хепатит С е значим за възникването на рака на черния дроб. Днес можем да помогнем донякъде с медикаменти, но надеждите са насочени към бъдещето.

- Вярвате ли, че още вируси ще бъдат разобличени като причинители на тумори?

- Обзалагам се за това. Работим в тази посока - изследваме полиома- и аденовирусите.

- Днес хората пътуват по света и разнасят вируси. Това усложнява ли работата на лекарите?

- Повечето вече са разпространени по целия свят и ние повече или по-малко сме се срещали с тях. За да се стигне до рак обаче, е необходимо много повече от едно заразяване.

Рак възниква от вируси, които са претърпели “злополука” и не могат да се размножават повече. В самите човешки клетки също трябва да са изключени определени функции. Във вирусите също трябва да са настъпили промени. Ракът не се обяснява с проста причинно-следствена връзка от една инфекция.

- Каква е ролята на гените, които носим?

- Много важна. Нито един тумор, причинен от инфекция, не може да се развие без промени в ДНК на клетката. Ако такива промени вече са налице, за човека е лесно да се разболее от рак.

- Доволен ли сте, че вашето откритие се прилага практически?

- Радвам се, че днес има ваксина и тя широко се използва. Удовлетворен съм, че благодарение на препарата много жени ще бъдат предпазени и няма да умрат от този вид рак. Още по-големи успехи срещу болестта ще постигнем, когато можем да ваксинираме и момчетата, защото те са преносителите на вируса.

- Смятате ли, че това може да стане скоро?

- Трудно, много трудно.

- Инвестира ли Европа достатъчно в медицински проучвания?

- Често, когато пътувам в Източна Европа, ми казват, че този район е беден и не може да дава много за наука. Мисля, че това е грешка. Всяка страна в този район може да изгради приемлива база за изследвания, за да работи в международно сътрудничество. Това ще помогне за имиджа на страната, а и тя ще може да се възползва от благата на разработвания продукт. Въпреки че гълта много пари, науката не бива да се занемарява, а да се подкрепя.

- Здравеопазването също гълта много пари...

- Това е тема, която трябва да се подлага на дискусия. Хората в страната само ще спечелят, ако здравеопазването се подобри. Политиците също трябва да се ангажират.

- Много хора имат усещането, че за да се лекуваш добре, трябва да си богат.

- За съжаление до голяма степен това е вярно. Затова е много важно здравето да бъде съхранено с профилактика. Така ще спечелят широки кръгове от населението. Това може да се гарантира чрез подходяща система за здравни осигуровки. Макар че икономически сега в Германия нещата не вървят по най-добрия начин, всеки жител е здравно осигурен. Надявам се, че по подобен начин нещата могат да се балансират в цяла Европа.

- Но в Германия имунизациите за деца вече не са задължителни. Така ли е?

- Те никога не са били задължителни. Има ваксини, за които здравните каси плащат, по поставянето им винаги е било доброволно.

- В България има хора, които са против ваксините. Какво бихте им казали?

- Грешат, защото има достатъчно доказателства в какви мащаби се развива ракът на маточната шийка, ако няма ваксина. Имунизацията категорично носи голяма полза. Страничните ефекти са пренебрежимо малки. Има много мащабни проучвания в Австралия, където 80% от момичетата са ваксинирани. Смята се, че са предпазени за около 15 г., макар че препаратът се прилага от около 7-8 г. и наблюденията са само за този период.

ВИЗИТКА

Проф. Харалд Цурхаузен е Нобелов лауреат по медицина през 2008 г. Взе наградата за откриването на причинно-следствената връзка между хроничната инфекция с човешкия папиломен вирус (HPV) и рака на маточната шийка.

Немският учен е роден на 11 март 1936 г. в Гелзенкирхен. Става професор през 1972 г. в катедрата по клинична вирусология на университета Ерланген-Нюрнберг. От 1998 до 2003 г. ръководи Центъра за изследване на рака в Хайделберг, където работят и българи.