Камбанен звън от православния храм ”Успение Богородично” и 12 топовни гърмежа ознаменуваха посрещането на иконата на 1842-мата мъченици от Батак, паднали посечени през 1876 г., които на 3 април бяха канонизирани от българския патриарх Максим в храма ”Св. Ал. Невски” за най-новите православни светци. Точно в 18,30 ч от Капинчевия мост в родопското градче потегли грандиозното литийно шествие, водено от негово високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, всички архиереи на Българската православна църква, над 300 свещеници, ученици от Пловдивската семинария, монахини. Сред божиите люде бяха и

представители на православни църкви

по света - митрополит Теодор от Александрийската патриаршия, митрополит Павел от Вселенската, архимандрит Георгиос от Антиохийската патриаршия, митрополит Иларион от Московската, епископ Антоний от Сръбската, епископът на Гюргево Амбросий, представител на Румънската патриаршия, епископ Нектарий от Кипърската архиепископия, епископ Прокопий от Еладската архиепископия, Християнополският епископ Прокопий и епископ Григорий от Полша.

Иконата, изработена от пловдивския художник

Мирослав Асенов, беше придружавана от гвардейци, а след нея вървяха вицепремиерът Цветан Цветанов, военният министър Аню Ангелов, депутати, областният управител на Пазарджик д-р Дончо Баксанов, кметове на общини. Излелият се над града дъжд не уплаши десетките хиляди батакчани и гости от различни кътчета на страната, стекли се по централните улици, за да посрещнат светинята, която беше поставена на площад ”Освобождение” пред специално издигната за случая тържествено украсена по православните канони сцена с надпис ”Свети мъченици баташки, молете Бога за нас!”. Специално за иконата по поръчка на дядо владика Пловдивския митрополит Николай беше изработен дърворезбен проскинитарий с позлата, върху която младите семинаристи поставиха светинята.

Междувременно художникът Мирослав Асенов е поправил иконата на баташките светци, за да изглеждат автентично - мъжките и женските костюми на мъчениците са нарисувани с типичните за този край родопски дрехи, след като лично кметът на община Батак Петър Паунов му занесъл в Пловдивската митрополия оригиналните носии. Минути преди да започне празничната вечерня неколцина свещеници пренесоха на ръце от църквата костница ”Света Неделя” рака - специалния саркофаг с мощите на загиналите батакчани светци, които миналия четвъртък бяха извадени от сандъка в близо 200-годишната черква и след 5-часова служба

бяха помазани със светена вода

елей и свето миро от дядо Николай. „Доживяхме нашите близки, паднали посечени от отоманския ятаган, да бъдат обявени за светци”, коментира батакчанинът Георги Тошков, потомък на героите от славната Априлска епопея. Той разказа, че от неговия род се спасило 10-годишно момче, което останало живо под бездиханните тела на родителите си, затворени и убити в църквата.

След като касапницата утихнала, някакъв човек от Нова махала взел неговия родственик и го отвел нагоре в планината, в селото, където момчето живяло, докато възмъжало. Една вечер покровителят и младият Тошков гледали от баирчинката светлините долу в котловината - там бил Батак, и мъжът го попитал иска ли да се върне там. Младежът не се поколебал и слязъл в родния си градец, където създал семейство и продължил рода. В ония смутни времена именно селата над Батак, в които живеели българи, приютили оцелелите родопчани - най-вече осиротели деца, и ги отгледали. Такъв е случаят с прапрадядото на сегашния кмет на общината Петър Паунов, който също бил отгледан в Нова махала. „Всеки батакчанин има поне един-двама близки, убити по време на Априлското въстание, всяка къща - по един светец”, разказва Паунов и допълва, че не случайно пловдивският владика Николай е казал, че Батак ще бъде вторият Йерусалим. Спомените текат през сълзи - баба Петрина Костова, която чака иконата на светците

пред дома си с китки в ръка

не спира да реди имената на своите родственици - Ангел, Илия, Тодор. „Ще им видиш имената, чедо, в черквата - те са там”, обяснява тя. „Било е страшно и жестоко време”, разказва и 82-годишната баба Ивана, потомка на посечения от вражеските ятагани Стоян Нещеров. „Разказвали са ми, че нашата Стара река, когато са станали кланетата, надолу по течението, на 15 километра, чак до Пещера, е текла кървава. Неродени са вадили от бременните и са ги посичали, деца от майки са вземали, за да ги правят еничари. „Или вярата, или главата на дръвника”, батакчани нямали друг избор в онази кървава пролет на 1876-а. Дядото на 76-годишната Мария Фотева - Стоян Нистеров, пък се спасил от клането, но за часове, скривайки се в ясли за животни в известната Тренова махала. Наоколо всичко горяло и Стоян хукнал да се спасява, но налетял на поробител и успял да му разцепи устата с голи ръце. Само че врагът не бил сам - пропукали пушки и Стоян паднал пронизан, оставяйки 3 деца сирачета. Подгонени от завоевателите, батакчани търсели спасение в гората. Там млади майки с пеленачета на ръце им запушвали устата, за да не плачат и ордите да ги чуят. Така много бебета умрели от задушаване, вместо да попаднат живи в ръцете на поробителите. „Батак заслужава да има светци, защото много мъчения е изтърпял в ония години и много жертви е дал - от 6000 души население 5 хиляди - мъже, жени и деца, са паднали посечени и не са преклонили глави пред ятагана”, категорична е и Цвета Джуркова. Местните са горди със своите герои и ще се молят за успокоението на душите им, за бъдещето на поколенията им днес - за по-добър живот.”

Междувременно митинг на партия „Атака”, насрочен за 18 часа вчера, но започнал по обед, прекъсна празника на Батак и помрачи настроението на хората. Едва изчакали да приключи тържествената света литургия за баташките светци мъченици на централния площад „Освобождение” в родопския град и владици и свещенослужители да се оттеглят, по поръчение на самия лидер на партията Волен Сидеров бе изградена собствена сцена срещу тази, на която вървяха изпълненията на състави и певци.

Църквата “Света Неделя” вече е действаща

Историческият паметник музей, където батакчани в продължение на 3 денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването на черквата преди 135 години, вече е действащ. Там именно беше внесена иконата на новите светци и ще се почита и пази в истинското й място, където през април 1876 г. батакчани са заплатили с живота си, но не са предали вяра и чест. Грях е да канонизираме светци и след това да не им отдаваме необходимата почит, затова старинната черква трябва да заработи като действаща, за да може да има православни служби”, обоснова преди дни предложението си до общинските съветници протойерей Димитър Семерджиев. Така местната управа, след като взе мнението на Министерството на културата и на пловдивския владика Николай, даде съгласие в храма да се отслужват богослужения и промени статута на собствеността на имота - от публична в частна общинска собственост. Освен уведомлението от протойерея в общината е получено и писмото от зам. културния министър Тодор Чобанов, в което не се възразява културната ценност да бъде прехвърлена на църквата - в случая на Пловдивската митрополия. За това дядо Николай благодари на държавата за оказаното съдействие при възстановяването на каноническия статут на църквата ”Света Неделя”. Интериорът на историческия паметник ще бъде променен и вътрешността на храма ще бъде запазена. От тази година на всеки 17 май, в който Батак чества април 1876-а, ще бъдат почитани и светците, тъй като денят влиза в църковния календар като Събор на баташките мъченици. За тях ще бъде отслужвана и съборна архиерейска божествена света литургия и ще се изчита житието им, написано от протопсалт Аргир Малчев. Пред препълнения площад ”Освобождение” в Батак вчера за първи път бе отслужена литургия, в която участваха всички епископи, митрополити и свещенослужители, дошли за честванията.