Паметникът на българо-съветската дружба на „Почивка“ е твърде голям, за да не бъде забелязван. Въпросът за неговото бъдеще е също толкова голям, но въпреки това вече години наред е подминаван и пренебрегван. Макар в последните две десетилетия да са давани какви ли не идеи за реконструкция на бетонния монумент, до този момент на практика липсваше цялостна разработка, която не само да преосмисля съществуването му, а и да извади от забвението и разрухата цялото пространство наоколо. Именно такава концепция предлага варненският архитект Стефан Танев, в чието виждане паметникът и хълмът Турна тепе се превръщат в най-модерната точка на Варна. Самият автор на проекта признава, че някои от идеите наистина звучат като научна фантастика. Освен това средствата, които би коствало изпълнението на този замисъл, са грандиозни и едва ли в следващите 10 години може да се очаква намирането им.

Основата на проекта на арх. Танев е идеята за свързването на целия комплекс на паметника с Морската градина. За тази цел се предлага радикална промяна на инфраструктурата, при която целият пътен възел на „Почивка“ слиза под земята. Именно тази част от замисъла е най-скъпата и най-сложната за изпълнение, но затова пък решава големия проблем с откъснатостта на паметника и хълма и трудния достъп до тях. Според архитекта без свързването им с Морската градина и осигуряването на възможност хората пеша да преминат от парка към монумента трудно може да се очаква това ценно късче зеленина на картата на Варна да заживее нов живот. Самата връзка пък ще се превърне в един нов площад и център на културния живот на града. Именно изкуствата имат централно място в новото пространство. Те ще съжителстват в една обща и авангардна сграда, която ще е достатъчно голяма, за да съдържа в себе си музей, библиотека, няколко галерии, киносалони и сцени. Отделно от това е предвиден и още един център, който ще е предназначен колкото за публиката, толкова и за самите съвременни артисти и художници, които ще го използват като отворена творческа лаборатория.

Каменните воини слизат в подножието

Големите статуи на съветските войници, както и българките, посрещащи ги с хляб и сол, ще бъдат демонтирани и свалени в основата на хълма в музей, предвижда проектът на арх. Стефан Танев. Според него така те ще заживеят нов живот, след като вече ще може всеки да ги види отблизо. Самият музей пък ще представя историята на паметника, както и на хълма, който още от 19-и век се е превърнал в символ на влиянието на Русия у нас и на воините за Освобождението на България. Именно от Турна тепе руският император Николай І лично е наблюдавал обсадата на Варна през войната от 1828 г. В сбирката ще бъде отделено и специално внимание на епохата на социализма. България е може би единствената държава в Източна Европа, която все още няма музей, посветен на този период от историята си. Освободени от статуите, разперените „криле“ на монумента ще бъдат покрити с огледални плоскости, които ще отразяват небето и облаците. Така най-сетне паметникът ще се раздели с мрачния си сив бетонен вид. Естествено, както и останалите идеи в проекта, тази радикална промяна засега е само предложение. За да стане реалност, то трябва да получи одобрение от Русия, но най-вече на авторите на самия паметник, които до момента са против промяната на външния му вид.

Ескалатори и зимна градина

Метална конструкция в задната част на монумента е друго нововъведение, предлагано от арх. Танев. Тя от една страна ще направи по-хармонична връзката на паметника с релефа на хълма, от друга ще даде пространство за голяма зимна градина. Особено внимание в проекта е обърнато на достъпността на паметника. По самия хълм ще има възможност придвижването да става и с ескалатори. В още по-смел вариант се предвижда и лифт, който да стига от най-високата част на хълма до морето. Повече подробности за проекта варненци могат да получат в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, къде на 11 май ще има представяне на концепцията.

Арх. Стефан Танев: Важното е хората да стигат пеша до хълма

Макар проектът да изглежда утопичен, за мен е важно да се даде възможност човекопотокът флуидно да преминава от Морската градина към паметника и от кварталите „Бриз“ и „Чайка“ обратно към парка. Винаги има скептици, но се надявам, че именно живеещите около него ще са най-положително настроени, защото така се решават въпроси с шума и замърсяването, а зеленината буквално ще прелее към градската част. Засега още не съм влязъл в контакт с авторите на паметника, но смятам да го направя съвсем скоро. Като цяло бях доста затруднен да създам сградата на културния център, защото от едната страна на хълма е жк „Чайка“, който е строен с цялостен план, а срещу него е „Бриз“, издигнат на парче.