Търговците изкарвали по-големи печалби от продажбата на самуни, отколкото самите производители. Първите прибирали от 30 до 50%. Това се оплакаха хлебари пред в. „Черно море". „Процентният марж, т.е. печалба, който се образува от разликата между цената на доставната стока и наредената по щандовете, бил по-висок от нормалното. Така ни извиват ръцете и задушават производството. Ще се стигне дотам, че хлебарниците ще затворят и магазините ще внасят самуни", твърдят те.

Хипермаркетите прилагали серия от мерки за намаляване на цените на едро на производителите. Така хлебарите трябвало да броят пари за различни такси, за да видят самуните си по щандовете, каза председателят на Съюза на хлебопроизводителите и сладкарите във Варна Иво Бонев. Той обясни, че в някои от договорите съществували по 22 такси от различен тип. Налозите били както за компютърна обработка на фактурите, така и за броя на касите за плащане в магазините. Таксата била за всяка каса, ако магазинът пуснел и други в режим на работа, хлебарите се бъркали още по-дълбоко в джобовете.

Производителите участвали и в рождените дни на съответните вериги с пари в кеш. Давали и входни такси, за да пласират стоката си. Те били еднократни и варирали около хилядарка. Парите обаче били за магазин, а не за верига. Например ако търговската верига разполага с 6 магазина и хлебарят иска да види стоката си във всеки един от тях, трябвало да наброи 6000 лв. „Подобна печалба на търговци от 30 до 50% няма в чуждите страни. Нито в Германия или Франция. Биха ни се удивили, защото такава печалба не е нормална", добави Бонев.

По думите му освен всички тези такси производителите правели редовна отстъпка на магазините и за амбалажа. Пак за тяхна сметка бил бракът на стоката. С 15% той е надвишен по време на козуначената кампания.

Хлебарите трудно можели да вложат пари в нови машини и в квалификация на кадрите си. Разбира се, имало и по-олекотени договори, в които не съществували по 22 налога, но те зависели от агресивността на веригата. Тези методи били въведени от чуждите вериги, но започнали да се прилагат и от наши фирми.

Друг проблем на хлебопроизводителите било забавянето на плащането на магазините. По договор сумите трябвало да се броят около 30 дни след доставката. Част от тях обаче карали хлебарите са чакат по 2 - 3 месеца, докато платят. Тези проблеми производителите имали основно с български фирми, чуждите били научени да си плащат редовно. Част от нашите фирми работели на принципа на пирамидата - бавели плащанията на доставчиците, защото въртели парите им.

Искат закон за хляба

Следващата стъпка след създаването на Агенцията за безопасност на храните трябва да бъде написването на закон за хляба. Това заяви председателят на Съюза на хлебопроизводителите и сладкарите във Варна Иво Бонев. Чрез закона ще се следи и за качеството на самуните в България. Трябва задължително да е упоменато, че при приготвянето на хляба не трябва да слагат оцветители и добавки.

Ще се следи за използването на фуражно брашно и за бързия процес на производство. Тези самуни трябвало да носят името „тестен продукт". Наименованието „хляб" трябва да се защити със закон, категоричен бе председателят на хлебопроизводителите и сладкарите във Варна.