Великден е най-важният празник от пролетния цикъл, който бележи краят на зимата и полага началото на пролетта и възраждащата се природа.

На Великден настъпва краят на постите, като се отговява с червеното обредно яйце. Според народните предания червените яйца са камъчета зад кръста, които са обагрени от кръвта на Исус Христос. Червеният цвят е символ както на христовата кръв, така и на зараждащия се живот, обновлението и плодородието. В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят се подаръци: пита, козунак, яйца. Народната традиция повелява на Великден да се правят козунаци и агнешко.

Червено яйце се слага в люлката на новородено, за да го пази от зли сили и "лоши очи". Черупките от червените яйца са лечебни и се ползват против уроки. Българите вярвали, че по яйцето оставено пред иконата, на следващата година се гадае. Ако яйцето е пълно и не мирише, годината, която идва, ще е добра. Ако е празно и мирише лошо, очаква се трудна година.