Очакваме ГМО да навлязат в хранителните вериги, тъй като хората ще търсят евтина храна. Това заяви Тодор Славов от екологичното сдружение "За Земята".

Според еколозите, съвпадението на Разпети петък и Международния ден на Земята не е случайно. Песимистичният сценарий предвижда поне двойно увеличение на цените на основните храни, фалити на фирми. В над 10 области от територията на страната вече се използват нитрати. Очаква се с навлизането на монокултурите, голяма част от земята да бъде засегната от пестициди. Еколозите очакват двойно увеличение на цените на горивата до 2020-та година, което да доведе до скок на енергийната бедност и да засегне 80 % от населението. Очаква се и двоен скок на цените на основните храни.

Борислав Сандов посочи, че няма нови страни, които да отглеждат ГМО, но въпреки това земите, в които се отглеждат се разрастват. Пример за това е Бразилия. Най-разпространените ГМО са рапица, соя, царевица. В Европа се отбелязва намаляване на ГМО-земеделието. На Стария континент генно-модифицирани култури се отглеждат в Португалия, Испания, Словакия, Чехия и Румъния. Около 60 % от гражданите на ЕС казват, че не желаят генно-модифицираните култури да се отглеждат в страните им.

„Всички консумираме индиректно ГМО", допълни Тодор Славов от Екологично сдружение „За Земята". Той се аргументира с факта, че голям процент от фуража, използван за захранване на животните е генно-модифициран. Според неговите думи 50% от тези фуражите се внасят от Латинска Америка. Той предупреди, че дори консумирайки продукти по новия Български държавен стандарт няма гаранция, че няма наличие на генно-модифицирани организми.

Песимистичният сценарии на природните богатства на страната бе развит от Петко Цветков от Фондация "Биоразнообразие. Той алармира за нарушения в нови части от защитените територии на Натура 2000 в Пирин. Цветков посочи и една нова заплаха – след обявяването в несъстоятелност на проекта "Бургас-Александруполис" правителството разреши проучванията за природен газ и нефт в района на Черноморието. Това, според него, може да доведе до проблеми, както с биоразнообразието, така и с туризма. Той призова държавата да подкрепи природосъобразния бизнес и да се изпълни правителственото обещание 12 % от територията на страната да бъде обявена за защитена.

Оптимистичният сценарий за развитието на природата е свързано с биоземеделието, енергийната ефективност, контрола върху земеделието и храните, както и с препоръките за намаляване на емисиите. Ако не бъде постигната целта за нулеви емисии през 2050-та година, еколозите очакват да започне размразяване в Сибир и Аляска, като има възможност от 4 метра покачване на нивото на световния океан. Според Генади Кондарев, Кохезионният фонд не е само средство, с което могат да се финансират магистрали, а средствата могат да се използват и за екологични цели. Той коментира, че над 200 000 жилища годишно могат да се санират, ако се откажем от АЕЦ "Белене".