Полетът на Юрий Гагарин е предшестван от куп аварии, които за малко да сложат преждевременен край на съветската космическа програма. При експериментите, извършени през 1951-61 г. с 42 кучета, загиват 17 поради технически неизправности на част от използваните 29 височинни ракети и 7 кораба спътници. От тях се получава само приблизителна информация за поведението на живия организъм в безтегловност и затова съвсем не е ясно ще издържи ли човекът цял час в нея и какви последствия ще има за него. Именно затова животът в продължение на един час в безтегловност се оценява като възможен, но твърде рисков.

В навечерието на полета на първия космонавт информацията за надеждността на ракетите носители никак не е утешителна: от април до декември 1960 г. аварират четири ракети носители „Восток”, две „Мълния” - модификация на „Восток”, а на 24 октомври 1960 г. на стартовата площадка се взривява бойната междуконтинентална Р-16,

при което загиват 78 и са ранени 49 ракетчици

Загива и командващият Ракетните войски със стратегическо предназначение маршал Неделин. През 1960-61 г. за подготовка на полета в орбита са изведени седем кораба спътници (два от тях необявени), четири от които неуспешно, т.е. вероятността за успешен полет е под 50%. Всичко това се знае от космонавтите - те даже присъстват на аварийния полет на втория кораб спътник на 28 юли 1960 г. Знае го и Гагарин. Но въпреки това доброволно заявява, че е готов за полет и ще изпълни възложената му задача. Той напълно съзнателно поема риска, че може да не се завърне от полета, което и споделя в писмо до съпругата си, съхранявано и предадено й след смъртта му на 27 март 1968 г.

Героичното в полета на Ю. Гагарин не са неговите безспорни качества на летец и космонавт, не е веселият му и общителен характер, не е неговата психическа устойчивост, съобразителност, издръжливост и самообладание. Героичното в този полет е готовността му за саможертва. Другарите му от отряда разбират опасността от този полет и затова не е за учудване поведението им на стартовата площадка - вместо предвиденото официално изпращане, те нарушават протокола, развълнувани се спускат към Юрий и мълчаливо го прегръщат, с мисълта,

че може повече да не го видят

Именно поради неувереността за успешен изход на предстоящия полет в Москва, както след години и в САЩ за полета на „Аполо-11” до Луната, са подготвени три съобщения: първото е за успешен полет, с второто се призовават страните да окажат помощ при намиране и спасяване на космонавта при евентуално аварийно приземяване, а третото е за гибелта му.

„Восток-3К” е разчетен за полет по орбита с височина 247 км, от която под действието на земното привличане той постепенно ще намалява височината си и след 10 денонощия трябва да се приземи. В съответствие с това са осигурени храна, вода и въздух. Полетът се извършва автоматично и само при аварийна ситуация космонавтът трябва да поеме управлението му ръчно, като въведе в пулта трицифрено число и с това разблокира автоматиката. Определеното число 125 се поставя в плик на достъпно и видно място в кораба. Това се прави, защото психолозите допускат, че човек, когато види от Космоса своята планета, може да се почуства самотен и обречен и да загуби разсъдъка си. В такава ситуация той може да изпадне в паника, да поеме ръчното управление и да се приземи по-бързо независимо къде. А това е твърде опасно. Учените разсъждават така: ако човекът се чувства нормално, корабът ще завърши полета, както е планирано. Но ако действително възникне аварийна ситуация и космонавтът е в нормално състояние, той ще въведе кода и ще поеме управлението. В случай че изгуби разсъдъка си,

няма да може да разблокира пулта

и полетът трябва да завърши в автоматичен режим, както е планирано. Навярно днес тази хипотеза изглежда нереална и несериозна, но през 1961 г. никой не е можел определено да твърди какво ще бъде поведението на човек в такава обстановка. Още повече че има многобройни примери, когато хората губят самообладание в далеч по-лека ситуация и не могат обективно да оценят ставащото.

На 12 април Ю. Гагарин влиза в кораба, чийто люк се притяга с 30 гайки, а за херметичното му затваряне сигнализират 3 контакта, чрез които на пулта за управление се получава светлинен сигнал. В хода на предстартовата подготовка операторът тревожно докладва, че от контакт № 3 няма сигнал. Космодрумът замира, а нервното напрежение нараства неимоверно. Срочно се налага асансьорът отново да изкачи техниците до кораба, да развият всички гайки, да регулират контакта и отново да проверят херметичността. Естествено, Ю. Гагарин разбира какво става, ясно му е до какво може да доведе разхерметизацията но продължава спокойно да води разговор по радиото и дори да тананика любимата си песен. Не загубва присъствие на духа и при страхотния грохот на петте мощни ракетни двигателя и силните вибрации, които възникват при работата им. Доказателство за това е гагаринското „Поехали-и-и”, прозвучало най-неочаквано по радиото и внесло определено успокоение в пункта за управление. С настъпване на безтегловността той не записва впечатленията си, както е по програма, защото недобре закрепената писалка „отплава” и се налага да ги диктува на магнетофона. След това обядва, пие вода и извършва наблюдения на земната повърхност. Това е необходимо, за да се установи способността на човека да живее и работи в безтегловност. В един момент обаче забелязва, че пултът за управление на кораба се измества вдясно и нагоре. Момент, при който слабо подготвен и психически неустойчив човек може веднага да потърси плика с кода, но Юрий, обмисляйки видяното, си спомня съвета на специалистите, че възникването на това състояние е възможно и за да се предотврати, трябва погледът да се съсредоточи в една точка на „движещия” се предмет. Скоро пултът отново „застава” на мястото си и космонавтът продължава изпълнението на програмата.

Спускането започва, когато „Восток-3К” се намира над Атлантическия океан. Програмният механизъм подава команда за ориентиране на кораба със соплото по посоката на движение и подготвя спирачния двигател за включване. Сега от него зависи всичко. Защото вместо на разчетната височина от 247км, корабът лети на височина 327 км. Това означава, че ще лети не 10, а над 20 денонощия, а значи приготвената храна, вода и въздух няма да стигнат и космонавтът ще загине.

Двигателят спира да работи поради изчерпване на горивото, недостигнало само за още около една секунда работа. Отработването на тази секунда е необходимо, за да може да се формира команда за изключване на двигателя чрез затваряне на няколко електрически клапана. Това обаче не става и тъй като през отворените клапани изтича газ под налягане, корабът започва да се върти по трите оси. Космонавтът знае, че това е недопустимо, и вместо да посегне към плика с кода, търпеливо изчаква изразходването на изтичащия газ което става едва след 44 сек. На него му е известно, че 10-12 сек след изключване на двигателя спускаемият апарат трябва да се отдели от приборната секция, но липсата на команда за нормално изключване на двигателя е блокирала разделянето. Той знае много добре, че ако това не стане, при навлизане в плътните слоеве на атмосферата ще изгори заедно с кораба. В огромно напрежение изминават 10 мин, през които Космонавт № 1 не дава ни най-малък признак за паника или отчаяние. През това време температурата в спускаемия апарат значително се покачва. Конструкторите са предвидили това и са монтирали датчик, чиито контакти се затварят при превишаване на допустимата температура и формират резервна електроверига за разделяне на кораба Механизмът за разделяне сработва, но приборната секция остава свързана със спускаемия апарат чрез неотсъединен кабел - той прегаря от високата температура, възникнала от триенето във въздуха, спускаемият апарат полита самостоятелно и на височина 7 км катапултното устройство автоматично изстрелва креслото с космонавта. Сработва допълнителен заряд и възникналата реактивна струя го отдалечава от спускаемия апарат, след което се разтваря стабилизиращият парашут, последван от основния. Тогава автоматично се отсъединява креслото и се намалява скоростта на спускане. Така след една обиколка на Земята, извършена за 108 минути, Юрий Гагарин се приземява благополучно.

Неповторимата усмивка

Полетът на космонавт № 1 е оценен високо в целия свят. Той става Герой на четири държави, получава висши отличия от 20 страни, става почетен гражданин на повече от 15 града от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. в т.ч. на София, Пловдив и Перник. Получава златните ключове на Кайро и Александрия и е определен за почетен вожд на либерийското племе кпелле. В продължение на 2 години посещава десетки страни, обикаляйки планетата три пъти. Навярно най-кратката и точна оценка на Космонавт №1 принадлежи на кореспондент на американска информационна агенция, дадена на първата пресконференция след полета: „Дявол да го вземе! Да, вие можахте да разчетете своя кораб и орбитата му, но как вие определихте човека? Красив. Умен. Мил. Обаятелен. Образован. Спортист. Летец. Храбрец. Има княжеска фамилия, класическа червена биография, открито лице и неповторима усмивка!”.