Край оградата на всяко едно варнеско училище може да се купи марихуана. Дилърите идват на крака след предварителна заявка. Ако носят повече от поръчаното, изчакват край училището докато се намерят желаещи. Това заявиха за "Позвънете: ВестникЪт" служители от дирекцията на варненската полиция, които работят по линия на наркоразпространението в града.

Марихуната се води най-леката възможна дрога, но употребата и разпространението й са забранени със закон у нас. Тревата е най-лесно достъпната дрога. Пазарът е голям, защото джойнт пушат предимно младежи. Според данните от Община Варна всеки втори ученик поне веднъж е пробвал. Всеки разчитал на дилъра си. А такъв може да е и ученик от съседния клас. Както при всяка изградена мрежа, така и в тази, имало ясна структура. Във Варна дилърите на едро от най-високо ниво били трима-четирима. Те си поделяли кварталите и зареждали със стока по-дребните под тях. Които от своя страна си имали свои хора... и така докато се стигне до най-нисшите в схемата, които поръчвали по 1-2 цигари. Уговорките ставали по телефона и обикновено с кодови думи, за да не се засекат разговорите при евентуално използване на СРС-та или разследване. СИМ-картите се сменяли често, за да се избегнат засечки. "Снабдителите" от средно ниво обикновено се предвижвали с автомобили из града и носели стоката на предварително уговорено място. В повечето случаи гледали да няма у тях трева за повече от 2-3 цигари, за да може при евентуален арест, да кажат, че марихуаната е за лична употреба.

Най-често колите спирали директно край училищните огради. Тогава "клиентът", който си е поръчал дрогата, отивал до возилото да си вземе стоката, като задължително влизал в автомобила. По същия начин се уговаряли срещи край детски градини и в междублоковите пространства, но винаги било на открито и далеч от всевъзможни камери за видеонаблюдение. Най-много дилъри край блоковете са задържани в кварталите "Възраждане" и "Владиславово", сочи статистиката на варненската полиция. През активния летен сезон трева се носела често по плажните дискотеки, въпреки че повечето мераклии отивали "подготвени" за купона.

Средната възраст на дилърите с коли обикновено била между 20 и 30 години. Всъщност марихуаната не се продавала на готови цигари, а в малки найлонови пликчета. Пушещите си свивали цигарите сами, или използвали специални лули и наргилета. Цената до крайния потребител се определяла от количеството. Най-евтиният вариант е 10 лева за близо грам. Такава цигара обикновено пушели по двама. Количеството за 15-20 лева стигало за 4 до 5 души на едно пушене. Самите дилъри на марихуана се разграничавали от тия на хероин и изключително рядко се случвало едни и същи хора да продават двата вида дрога.

Според последната мода много от младежите успявали да се сдобият с култивирани семена на марихуана и си гледали по една-две саксии у дома. Естествено, ако успеят да убедят родителите си, че са станали цветари.