Земите в "Ментешето" не са заграбени от заселниците от Тракия, а са купени от тях при преместването им край Варна след Берлинския конгрес през 1878 г. Това заявиха наследниците им по повод опитите на наематели и ползватели да останат във владение на нивите им.

Случаите на "заграбена" земя са от следващата вълна бежанци от Тракия, които идват тук след Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Те са в местността "Баира", северно от "Ментешето". В началото на 80-те години в "Ментешето" се появяват наематели и ползватели по параграф 4.

Наемателите получават от общинския съвет парцели, на които да садят зеленчуци за лично ползване. В договорите им за наем изрично е записано, че нямат право да строят вили, нито да правят трайни насаждения. Договорите се преподписвали всяка година. През 1994 г. специална комисия определя пък кои ползватели имат постройки в парцелите си и заради това имат право да ги закупят. Голяма част от тях или нямат това право, или просто не плащат определената от държавата цена, с което би трябвало да са загубили и претенциите си към имот в "Ментешето".

На практика обаче група наематели и ползватели продължават да обитават района и да отказват да освободят имотите на наследниците. Повечето от наемателите и ползвателите вече са загубили делата в районния, апелативния и върховния съд. Основната им теза е, че наследниците нямат право на тези земи, защото те са били заграбени от бежанците.

Съществуват обаче архиви на ТКЗС-то, в което през 1956 са включени нивите от "Ментешето". В молбите за приемане изрично е описано кой от местните жители с каква собствена земя - като размер и разположение, влиза в стопанството. Според член 11 на устава на ТКЗС-то земята продължава да бъде собственост на този, който я е дал за ползване. Дали тези документи щяха да съществуват, ако земята беше държавна или общинска?, питат наследниците.

Повечето от тях разполагат и с извлечения от данъчния архив, от който ясно се вижда как през 20-те години дедите им стриктно са плащали данъци за нивите в "Ментешето". Дали щяха да са такива редовни данъкоплатци, ако нивите не са техни, и на какво основание държавата би взимала парите им?, питат още наследниците.

Съществуват и многобройни други документи - дела за делба, за прехвърляне и наследство, от които става ясно, че сделките с тези ниви са минавали през съда. Дали съдът би делил чужди, заграбени имоти?, питат наследниците.

Коз в ръцете на наемателите и ползвателите е подправен документ от 1940-та година. Той е озаглавен "Заграбени имоти в "Ментешето"". В него са описани констатациите на замерване от 1935 г., което установява някои разлики между наистина притежаваните и реално ползваните ниви от собствениците в "Ментешето". Документът представлява таблица с имената на собствениците и отделни графи за размера на парцелите по документи и за разликата над този размер - между 300 и 900 квадрата за някои от 50-тината собственици. В желанието си да се хванат за думата "заграбени" комитетът на наемателите и ползвателите в предоставил в общината копие на този документ, но без последната колона с разликите. Така излиза, че заграбени са целите ниви, тъй като това е единствената цифра в подправения документ.

Въпреки спечелените дела наследниците все още не са въведени във владение, тъй като вече 3-та година чакат общинската администрация да свърши работата си по промяна на плановете за "Ментешето". Докато чакат, не могат и да плаща данъци за имотите си, въпреки острата нужда на държавата да събере всеки лев от налози, акцизи и такси в условията на криза.