Все по-малко сняг ще пада в нашите планини, а сезонът на морето ще продължава до 6 месеца, предупредиха вчера от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Според шефа му доц. Георги Корчев вече от двадесетина години говорим за промени в климата, но от десет можем ясно да ги усетим и в нашата страна. На специална конференция, посветена на промените в климата, вчера Валери Спиридонов, зам.-шеф на НИМХ, отчете, че от 2000 година досега средногодишната температура се е вдигнала с малко повече от 1 градус. Прогнозите обаче показват, че до 2050 г. тя ще се покачи с още 2,5 - 3 градуса, а между 2070 г. и 2100 г. - с близо 5 градуса. Българите вече забелязват, че няма ясна граница между сезоните, смята и Асен Личев, който отговаря за водите в екоминистерството. Но най-съществената промяна все пак ще е свързана с намаляването на валежите. Очаква се особено засегнати да се окажат земите в Източна и Югоизточна България. Там през лятото и пролетта дъждовете ще намалеят с близо с 10%. Но през есента ще падат с 20% по-малко валежи. Така сезонът по морето ще се удължи с още няколко месеца и туризмът може да процъфтява. В планинските ни курорти обаче тази новина ще е с обратен знак. Снегът ще става все по-малко и това ще създава сериозни проблеми на селища и инвеститори, които бързат да покрият планините с бетонни блокове. Впрочем още преди пет години някои швейцарски банки започнаха да отказват кредити за строеж на планински хотелипонеже смятат, че промените в климата ще променят и туристическия бизнес.В следващите десетилетия България все повече ще трябва да балансира между две екстремни явления - наводнения и засушаване, коментира Асен Личев. Макар и по-малко, валежите ще падат наведнъж и опасността от наводнения нараства значително. В същото време без напояване голяма част от плодородната ни земя ще се превърне в пустиня. При 15% намаление на валежите и 5 градуса увеличение на температурите се очаква и оттокът на реките да спадне двойно.Заради това експертите настояват да се построят още 5 язовира, които да съхраняват водата. За 3 вече е договорен заем от Световната банка. Добрата новина все пак е, че въпреки затоплянето България ще разполага с доста вода за разлика от доста европейски държави. Заради това и промените в климата стават приоритет за Европейския съюз.

Аномалия. Поройните валежи са повече

Според статистиката за 10 г. дните с денонощни валежи над 100 мм са се увеличили с 30%. Регистрираните дни с проливни дъждове също са нараснали многократно. Все повече зачестяват гръмотевичните бури и градушките през януари и февруари. Годишната амплитуда между максималната и минималната температура намалява, като минималната се повишава по-бързо от минималната. Широколистните гори се изкачват на по-висока надморска височина. Вегетационният период за растенията в Добруджа, Юга на Северозападна България и Казанлъшкото поле спада под 90 дни. За сметка на това обаче идва със 7-15 дни по-рано.