Световният ден на съня се отбелязва от 2002г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, на Световния фонд за психично здраве и на Световната здравна организация. Денят е предложен за отбелязване през 2001г.

За пръв път 14 март се отбелязва като Световен ден на съня през 2002 година. Според учените жените спят по 9 часа и 7 минути, а мъжете - минутка повече. Рекордьор по продължителност на съня е лъвът - спи по над 19 часа. Не падат по-долу и котките - спят по около 14 часа, предимно през деня. За мечките да не говорим - спят цяла зима. Няма нищо по-здравословно за човека от дълбокия, пълноценен сън.

В дрямката също няма нищо лошо, особено следобед, когато умората вече си казва думата, смятат лекарите и психолозите.

Сънят е състояние на телесна почивка, широко разпространена в царството на животните. Освен състояние, сънят е и процес с много фази. Всяка фаза има своя роля за човешкия организъм. Макар да са ни известни някои взаимовръзки между фазите на съня и телесните процеси и до днес, много от феномените на съня оставят загадка.

Сънят е тясно свързан с централната нервна система, а процесите на регулация там все още не са напълно изяснени. Затова минаваме директно на въпроса: какво се знае със сигурност за съня. Връзката между недоспиване и изследвания върху контролни животни и хора установява редица взаимовръзки между достатъчността на съня за поддържането на нормални жизнени функции. Това значи, че липсата на "достатъчен" сън се отразява негативно върху: заздравяване на рани, травми и контузии - забавен растеж и делене на клетките (в това число и мускулни); функционирането на имунната система - намален брой функциониращи имунни клетки; забавянето на метаболизма - установен е 6% по-бавен метаболизъм при хора с нарушения в съня, спящи само с 42 минути под нормалния лимит (7,5 часа).