По време на прехода всяка година по 22 000 човека са стягали куфарите за чужбина. Според първите приблизителни данни от преброяването българите са намалели с 1,220 млн. в сравнение с 2001 година по данни, събрани до 22 февруари.

„Числата все още не са точни, нито можем да ги коментираме, преди да разберем какво се крие зад тях”, твърди Финка Денкова, която отговаря в НСИ за демографската статистика.

Последните данни от регистрите сочат, че у нас живеят 7 563 710 човека. Най-рано в началото на април, когато бъдат обобщени първите резултати, ще можем да пресметнем колко сме намалели заради демографския срив и емиграцията. Заради отрицателния прираст (т.е. починалите надвишават ражданията) всяка година нацията се свива с близо 40 000 човека. От последното преброяване досега по тази причина сме се стопили с около 300 000

пресмята Магдалена Костова, която се занимава с демографската статистика в НСИ. До няколко месеца нашите сънародници ще се преброят и в страните на ЕС, където са избрали да живеят, и така ще получим по-точни данни за емиграцията. Без да броим хората, които са се преселили извън съюза, разбира се. Според сметките на института между 1992 г. и 2001 г., когато са били поредните преброявания, страната са напуснали 196 000 човека. Близо 19 000 обаче са се върнали или други са се заселили у нас и така общият баланс накрая е 177 000 човека по-малко.

Всяка година през този период 22 000 човека са стягали куфарите за чужбина и един от главните въпроси, на които преброяването трябва да отговори сега, е дали този брой е намалял или не. Според Финка Денкова макар НСИ да събира всяка година данни, единствено чрез преброяването може да се получи представа за семейното положение на българите за тяхното вероизповедание или етнос, за домакинствата и дори за броя на инвалидите у нас.

Пак според текущите данни на НСИ 135 788 човека са предпочели да мигрират вътре в страната. Близо 60 000 от тях са избрали по-големия град, а 32 000 са напуснали селото заради града. Въпреки това, като изключим столицата, между двете преброявания трите най-големи града са загубили солидна част от своето население. Според междинните данни Варна се е стопила с 16 581, Бургас - с 46 658, а Пловдив с цели 90 069 човека. София се е увеличила с 9547 нови столичани.

Разбира се, статистиката показва, че други 29 000 граждани, уморени от градските си удобства, са предпочели да се върнат на село. Но и преди обобщените данни е ясно, че става дума главно за пенсионери.



Най-много от нашите са в Испания

Близо 169 200 българи живеят и работят в Испания, показва последната справка на социалното министерство. Чужденците граждани на ЕС в тази страна са 2,34 млн., като най-много са румънците - близо 830 000 човека. Според адресния регистър българите са едва на 9-о място и са 3% от всички чужденци. Много повече са емигрантите от Англия, Германия и Италия. Според статистиката на тамошното трудово министерство обаче ние сме на 8-о място сред имигрантите. В съседна Гърция има около 120 000 българи, като 70 000 от тях живеят постоянно там. Най-много българи са концентрирани в района на Атина и Пирея, следвани от югозападното крайбрежие на Пелопонес, остров Крит и Родос, както и в Северна Гърция. В Кипър също има към 70 000 българи.

По неофициални данни в Англия и Ирландия си изкарват хляба към 70 000 българи. Други 30-40 000 обаче циркулират между България и ОК, в зависимост от конкретната ситуация на пазара на труда. В Германия живеят 53 984 наши сънародници, като жените са значително повече от мъжете. Според Владимир Калчев, който следи миграцията в МТСП, наши сънародници има в почти всички страни на съюза, но те са сравнително малко на брой.