Усвоили сме едва 6% от договорените 660 млн. лева по Оперативна програма „Околна среда”

Местните общности имат двойна полза от изграждането на пречиствателни станции с технологии за преработка на утайките и на отпадъци от хранително-вкусовата промишленост. С произведения от тях биогаз може да се поддържат домакинствата в малки населени места или квартали на големи градове, както и да се продава електроенергия директно на разпределителните дружества. Този модел за управление на отпадъчните води е широко разпространен в Швеция и няма пречки да се приложи и в България, стига да се използват грантовите схеми по европейски програми, както и финансиране от ЕБВР или други източници.

Това заяви Майкъл Пар от базираното в Брюксел дружество Грийн Карбон Лайт по време на кръгла маса днес в Института за икономически изследвания на БАН на тема: „Икономически аспекти на водоползването и ускоряване финансирането на проекти”. Тя е част от цикъла академични дискусии „България 2020 – икономически и социални перспективи”, които икономистите стартираха в края на миналата година.

Подходящ за България е и испанският модел, в който няколко общини обединяват капацитета си и изграждат пречиствателни станции с общи мрежи, подчерта и Хорхе Фунес Ферер от Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел, който консултира българските правителства от 1996 г. Според него основният проблем у нас са тромавите процедури за кандидатстване и одобряване на проекти по Оперативните програми на ЕС и ЗОП, както и в липсата на визия и дългосрочна перспектива на административните решения.

Подобни трудности са изпитвали и други новоприсъединили се държави, но решение за България има, смята консултантът. Съветът му е администрацията да започне да прилага гъвкави подходи, а към Националното сдружение на общините в Р България да се изгради междинно звено, което да подпомага избора на ефективни технологии за пречиствателните съоръжения.

От общо договорените 660 млн. лева по ОП „Околна среда” досега са усвоени едва 6%, стана ясно още на дискусионния семинар. По думите на Галя Бърдарска от Института за икономически изследвания на БАН в следващите три години 42.3% от населението на страната трябва да бъде обхванато от пречиствателни съоръжения. Сега имаме 58 станции в селища с над 10 000 жители, като 43 от тях се нуждаят от модернизация, каза тя. И добави, че до края на 2014 г. предстои да се изградят още 55 големи и 350 малки пречиствателни съоръжения.