Фирми вече са започнали да назначават служителите си след предварително изследване на детектор на лъжата. Това съобщи вчера Светослав Занев от Българската полиграфска асоциация. Компаниите предпочитали да проверяват кандидатите си за работа дали не са излъгали за част от посочените данни в CV-тата, с които се опитвали да впечатлят работодателите си.

В последните години масово до услугите на полиграфа прибягвали директори на банки и големи търговски вериги. Банковите шефове искали да са сигурни, че от служителите им не изтича конфиденциална информация за клиенти към конкурентни клонове. Искали също да се убедят дали някой от подчинените им не се е замесил с банди за източване на карти или други престъпни групировки.

За проверка на един служител фирмите плащали от 50 до 100 евро. В миналото цената била по-висока, но заради кризата лабораториите свалили тарифите. Най-масовите клиенти били големи търговски вериги, които имали съмнения, че част от персонала ги краде. Когато се изследват повече от 10 служители, експертите, работещи с детектора, били готови на известни отстъпки. Работодателите били особено мнителни към програмисти, които продават ноу-хау на конкурентни фирми. Средно по 10 компании на месец прибягвали към тестовете. „Не го правят на някакъв определен период, а когато решат, че са попаднали в рискова ситуация“, обясни Занев. Освен сериозни фирми доста често се случвало и ревниви мъже да опитват да заведат половинките си на полиграфски тест. „Такива ги пращам на семеен терапевт, защото те не са за нас“, обясни още специалистът. Той посочи, че полиграфът е особено полезен при проверка на лоялността на служители от МВР и агенти от ДАНС, тъй като получените резултати били с точност до 90-93 процента. На въпрос дали хората от службите за сигурност могат да излъжат машината, той отвърна, че това е невъзможно, защото полиграфът бил инструмент, записващ физиологичните реакции на човека. „Доста често се използва и като параван за оперативни мероприятия. Например полицията е направила акция срещу престъпници и за да не си издава внедрения агент, съобщава, че човек от групата се е издънил на полиграфа“, разказа още Светослав Занев.

Според него у нас има около 15 подготвени психолози, които знаят как да правят сложни изследвания на детектора на лъжата. У нас за първи път са внесени полиграфи през 1969 година, но те са били доста примитивни и не е имало кой да ги използва. Едва през 1997 г. са вкарани в употреба модерни устройства, които анализират събраната информация на компютър. „Не дават 100% точност, но ако беше така, нямаше да ни е нужен съд. Детекторът просто помага при разследванията, но не е панацея срещу корупцията“, посочи още Занев.