8-10 деца от ясла имат нужда от среща с психолог. Средно по 100 и повече малчугани са настанени в заведенията за най-малките. От началото на годината специалистите работят с 36 варненчета във възрастта от 1 до 3 години. За целия период от май до края на миналата година, те са били ангажирани с 44 малчугани. Така за десетина месеца са работили с 80 от общо 1455 от настанените в яслите деца от Варна. Услугата - психолог, е нова, но се оказва необходима.

2-годишно момиченце стиска здраво играчка от вкъщи. Стои само на столчето си, докато останалите от ясленската група играят. То стои безучастно и не се интересува от нищо. Случаи като този съвсем не са редки, когато детето за пръв път е изведено от уюта на семейството и попада в коренно различна обстановка. "Тези мъничета трудно можеш да ги накараш да правят нещо. Знаят много, но не споделят. По-плахи са и ако не се адаптират, не могат да разгърнат потенциала си. Понякога това са по-егоцентрични личности, които не обичат да се вписват в колектив. Ако им обърнеш внимание само на тях, разцъфват като цвете. На другия полюс са хиперактивните, които са по-шумни и буйни с дефицит на внимание и понякога пречат да се проведе занятие. Има момиченца и момченца със синдром на патологично противодействие, които казват "не" на всичко. Злоядите и заекващите не са по-малко проблемни. Нашата задача е да се намесим навреме, за да спрем нежелани процеси - тревожност и стрес". Това казва за "Позвънете: ВестникЪт" психологът Румяна Боева, която от май миналата година работи с деца от яслите във Варна. Тя и Галина Георгиева всеки ден са в помощ на най-малките варненчета и на техните родители.

Община Варна е първата, която е въвела използването на психолози в детските ясли. "Знам, че в частни ясли в София има такива специалисти, но в общински структури е за пръв път" допълва Боева. Всяко от постъпилите хлапета се проследява за физическото и психическото си развитие. Понякога в група има по една-две деца, с които е нужно да се работи по-активно, понякога няма нито едно. Не сме единствените, които се грижим за благополучието на малчуганите, твърдят психолозите. Макар и рядко, има деца, които посягат. В 75% от случаите това означава, че подобно поведение се наблюдава у дома или че се посяга на детето, категорични са психолозите.