Фокус: Г-жо Николова, в година на кризи – как оцеляват културни институти като Национален музей „Христо Ботев” в Калофер?
Ася Николова: Оцеляваме благодарение на това, че имаме достатъчно посетители. Интересът към Национален музей „Христо Ботев” в Калофер нито е намалял, нито ще намалее. Минали са доста кризи през държавата, но музеят винаги е успявал да съхрани броя на посетителите и най-вече движимото и недвижимото си имущество. Сградният ни фонд, въпреки трудностите, се стремим да бъде на необходимото ниво. През 2008 година направихме напълно нова експозиция, която привлича много посетители, които идват при нас с удоволствие. Кризите минават и отминават, но духовността винаги е необходима на един народ, за да се съхранят неговите ценности. Тази криза ще отмине и ще имаме пари за всичко, но ако не запазим тези културни институции, не съхраним духа, който се пази в тях, не знам дали ще може с достойнство да кажем, че сме българи.
Фокус: Каква беше 2010 година за Националния музей „Христо Ботев”? Имаше ли големи проекти, които реализирахте? Какво предвиждате за 2011 година?
Ася Николова: Проектите, които имахме, не успяхме да ги реализираме заради финансовата ситуация. Проектът за цялостно ремонтиране на покривната конструкция на експозиционната зала остава като задача за 2011 година. Вярвам, че това ще успеем да го осъществим. За нас по-важно е да не намалява интересът към тези културни институции. Надявам се да си запазим посетителите. Не мога да кажа, че 2010 година е била толкова страшна и кризисна. Но всичко е въпрос на добро финансиране и менаджиране.
Фокус: През 2008 година сте подредили нова експозиция в Националния музей „Христо Ботев”. Бихте ли разказала за експозициите в музея?
Ася Николова: Постоянната експозиция в Националния музей „Христо Ботев” беше напълно обновена по повод 160-годишнината от рождението на Христо Ботев. Историческият разказ за живота и делото му е разказан в нова светлина. Проблем на музея, както и на всички музей, свързани с Възраждането, са малкото веществени материали, а това представлява най-голям интерес за посетителите ни. Нашият музей има честта и удоволствието да пази единствените оцелели лични вещи на Христо Ботев – неговият ръчен часовник и писалищните му принадлежности. Това са акцентите в нашата експозиция. Със снимков материал и веществен материал е разказан животът, творческото дело и пътят на Ботевата чета до нейни финална трите върха Камарата – Купена – Околчица. Освен тази постоянна експозиция в приземния етаж на музея се правят изложби. Като част от комплекса се включва и къщата, в която най-дълго е живяло семейството на Христо Ботев. В тази къща може да се проследи израстването на Христо Ботев. Това къде той живее и расте, не може да не даде отражения върху цялостната му личност. Негов баща е един от най-известните български възрожденски учители, просветни дейци даскал Ботьо Петков. Друг наш обект, където е разположена другата ни експозиция „Просветното дело в град Калофер през епохата на Възраждането” – това е даскалботевото училище, в което с възстановки са показани етапите на обучение на българските деца през Възраждането. Има стая на взаимно училище, на класно училище, има учителска стая. Там също е пресъздадена атмосферата, в която израстват личности като Вазов, Ботев и тези дейци, които дават облика на българската нация.
Фокус: Колко бяха посетителите ви през 2010 година?
Ася Николова: През тази година над 35 хил.души са преминали през Национален музей „Христо Ботев”. През пролетта преминават учениците от среден и долен курс. През лятото наши посетители са предимно семейства и това са посетителите, които най-много ни радват. Това са хора, които водят децата си да видят тези места.
Фокус: От какво най-често се интересуват хората, когато посетят музея? Какви са най-честите въпроси, които ви задават и какво най-често те не знаят за Ботев?
Ася Николова: Хората, които минават през музея, си мислят, че знаят всичко за Христо Ботев. Само че когато разгледат експозицията и се информират от фото-документалната експозиция, се оказва, че много от нещата уж от ранно детство, които учим, са им убягнали. Въпросите са от най-различно естество – къде и как точно е загинал Ботев до хора, които търсят свои сродници сред четниците от Ботевата чета. Това са хора, които чрез нас откриват своите корени.
Фокус: Предвиждате ли издаването на нови печатни издания?
Ася Николова: Повече от 60 години се издават документи, историографски и исторически справки за Ботев. За него почти всичко е известно – има неоткрити неща, които може и да останат в архивите. Но няма нещо, което да е открито, а да не е публикувано. Музеят периодично издава популяризаторски брошури, за да може хората да си припомнят старото, което иначе може да забравят. Големи трудове не издаваме заради финансови причини, а и насочеността на тези издания е по-ограничена. Ние се стараем да обхванем тези посетители, които са най-многобройни – младите хора и учениците.
Фокус: Има ли интерес от страна на чужденци към Националния музей „Христо Ботев”? Какво най-често им представяте?
Ася Николова: Чужденците идват да гледат природните красоти и да търсят остатъци от миналото ни. Калофер има безкрайно красива природа. От Възрожденски Калофер почти нищо не е останало, защото през 1877 година градът е опожарен до основи и всички къщи, които са запазени, са изграждани след освобождението. Но градът ни има 7 църкви. През Възраждането калоферци са едни от най-богатите търговци в Османската империя, тези хора дават пари за образование и църкви. Даскалботевото училище е струвало тогава 120 хил. златни грошове. Чужденците, които идват, са хора, които техни приятели българи водят, за да видят града и да водят, че има запазена памет за един от най-великите българи и европейци. Ботев е известен не само в България. Това е българският поет, който е превеждана на абсолютно всички езици, които се говорят на планетата, включително на езици като старогръцки и латински. Така че ние не трябва да откриваме сега колко велик е Ботев, а трябва да си припомним колко значим е за българския народ, но и за целия европейски свят. Човек, който е написал думите: само този, който е свободен, той може да се нарече човек, не може да бъде затворен в рамките на една държава.