Звън на камбани и фойерверки пронизаха нощното небе над Братислава преди две години, когато Словакия празнуваше не само Новата година, но и дългоочакваното си присъединяване към клуба на страните, които използват единната европейска валута - еврото. През последните дни на 2010 г., след като дълговата криза наложи необходимостта Гърция и Ирландия да бъдат спасявани и да бъдат въведени болезнени мерки за икономии в целия континент, е ясно едно - при новогодишните празненства тази година радостта няма да има нищо общо с принадлежността към еврозоната. Преди две години еврото се възприемаше като сигурно пристанище на финансова стабилност, застраховка срещу неконтролируеми колебания в курсовете на националните валути, които биха могли да изведат от строя държавния бюджет и да застрашат икономическия растеж. За Словакия то бе и знак за достигане до клуба на проспериращите страни от Европейския съюз по-малко от две десетилетия след разкъсването на Желязната завеса.

Сега, когато страните от еврозоната са призовани да спасяват други страни, затиснати от дългове, а има риск "заразата" да се разпространи извън Ирландия и Гърция, приемането на единната валута вече не е водещ приоритет за бившите комунистически страни, които все още са извън еврозоната. А новоприсъединилите се, като Словакия, приемат еврото вече като товар, а не като благословия. Някои словашки лидери дори търсят начин за излизане от еврозоната. С неотдавнашен коментар за бизнес всекидневника "Хосподаржске новини" председателят на парламента Рихард Шулик предизвика вълнение сред вече изнервената еврозона, твърдейки, че Словакия трябва да бъде готова да се откаже от еврото и да се върне към националната си валута. Министерството на финансите бързо опроверга тази твърдения, а експерти посочиха, че бързият ход, предложен от Шулик, вероятно ще има обратен ефект.

От друга страна обаче отхвърлянето на еврото би дало възможност на Словакия да обезцени националната си валута, което пък би повишило търговската й конкурентоспособност спрямо страните от еврозоната, борещи се с цената на спасителните планове и затягащи собствените си колани. Инвеститорите обаче най-вероятно ще накажат дезертьорите, оттегляйки се заради страха, че активите им, номинирани в евро, ще бъдат обърнати в крони и ще се обезценят. Подобна тенденция би могла да доведе до финансов колапс за въвлечените държави.

"Анти-евро" нагласите остават силни в страната, която през 2010 г. се противопостави на партньорите си, отказвайки да внесе дела си от 800 млн. евро (1,05 млрд. долара) от спасителния план за 110 млрд. евро за Гърция.

"Отказахме да платим дела си за спасяването на Гърция основно защото бяхме против да плащат само данъкоплатците", каза словашкият министър на финансите Иван Миклош пред Асошиейтед прес.

"Банките обаче, които допринесоха за проблема и направиха печалби, предоставяйки в миналото кредити на проблемни страни, не трябваше да платят дори един цент. Да се запази тази практика означава да се повтарят предишните грешки", допълва той.

Миклош твърди, че сегашните правила подкопават доверието на хората в свободната пазарна икономика. "Печалбите са частни, но загубите са социални. Когато работите вървят добре, шепа хора правят пари, но когато системата се срине, защото са поемани твърде големи рискове, всички трябва да плащаме. Това е огромен проблем", посочва той. Найджъл Рендъл, икономист от лондонската компания RBC Capital Markets, отбелязва, че притесненията на Словакия са разбираеми. "Словакия работи невероятно усилено, за да спечели присъединяването си към еврозоната. Сега словаците разбират, че трябва да бръкнат дълбоко в собствените си джобове, за да финансират чуждестранни правителства, които са харчили твърде много и би трябвало да мислят повече", посочва експертът.

Други новоприсъединили се към еврозоната страни също имат съмнения, докато нечленуващите държави изведнъж вече не бързат толкова да се присъединят към евро клуба, който според Рендъл вече не изглежда "като окончателен печат за одобрение на приключването на прехода от планова към пазарна икономика".

"Графиците за присъединяване в региона са изтеглени назад, може би дори отложени завинаги", отбелязва експертът.

Страните извън еврозоната сега могат да девалвират валутите си за разлика от партньорите си от валутния съюз и, подобно на полските злоти, слабата чешка крона подпомогна износа на Чехия в периода на финансовата криза, обхванала еврозоната. На Чехия й предстои да определи примерна дата за приемане на еврото, което президентът Вацлав Клаус определя като провал. През ноември Клаус се подигра, когато германският президент Кристиан Вулф нарече еврото "успешна история", и отбеляза, че нито правителството, нито парламентът или чешката централна банка са готови да окажат натиск за влизане в зоната в обозримо бъдеще. Чешкият премиер Петър Нечас заяви, че да се приеме еврото сега "би било икономическа и политическа глупост".

Въпреки хора от неодобрение Естония се противопостави на тенденцията и на 1 януари стана 17-ата членка на еврозоната. Министърът на финансите Юрген Лиги неотдавна заяви, че страната му е готова да се ангажира финансово, "за да запази стабилността на еврозоната и на ЕС". Обикновените естонци обаче са изпълнени със съмнения и се чудят дали няма да влязат в заглавията на вестниците като поредната икономика, която някога е процъфтявала, като Ирландия.

В Словакия министърът на финансите Миклош заяви, че страната му все още печели от еврото, посочвайки прогнозите за икономически растеж от 4,1% през 2010 г. - най-високият растеж в еврозоната. Според министъра обаче Словакия и другите страни от валутния съюз трябва да настояват за строги финансови мерки, за намаляване на дефицитите и извършване на необходимите реформи с цел запазване на доверието на пазарите.

"Оказва се, че рискът за стабилността (на еврото) е по-висок от очакваното", отбелязва Миклош.