Процентът на безработицата е един от показателите, по които икономистите отчитат нивото на кризата. През последните месеци тя запълзя към психологическата граница от 10%. Индикатор ли е това, че все още не сме стигнали дъното или е сезонно явление? Предимно висшисти ли висят на опашките в борсата и какви са прогнозите за пазара на труда през следващата година - попитахме шефа на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова.



- Г-жо Стелиянова, през последните два месеца на годината - ноември и октомври, безработицата отново започна да се качва. При 8,9% за октомври, тя стана 9,07% през ноември и 9,3% през декември. Това означава ли, че положителната тенденция на спад през годината е прекъсната?

- Винаги през ноември и декември се отчита ръст на безработицата. Дори и в най-добрите периоди на икономически растеж в края на годината тя расте. Тази година обаче нещата се стабилизират. Защото, докато през 2009 г. през последния месец безработицата се увеличи с 0,45 пункта, сега увеличението е с 0,15 пункта, което е знак, че пазарът на труда започва да се стабилизира.

- Наскоро социологическо проучване на Световната банка и Институт "Отворено общество" показа, че кризата навлиза в нова фаза - през 2010 г. е започнал да расте броят на безработните висшисти. Отчитат ли подобно явление и бюрата по труда?

- Наистина под влияние на кризата имаше доста висшисти, които си загубиха работата, особено в машиностроенето. От март обаче, когато започна да пада нивото на безработицата, има устойчивост на регистрираните безработни с висше образование. Те от няколко месеца са 30-31 хиляди и този брой не се увеличава. Дори започва да намалява, тъй като това са безработните, които най-бързо си намират работа. От 335 000 безработни 10% са висшисти.

- Как се промени структурата на безработицата през 2010 г.?

- Кризата засегна повече мъжете, тъй като предприятията, които направиха най-големи съкращения, бяха в тежката промишленост и строителството - типично мъжки браншове. Въпреки това съотношението мъже - жени сред безработните не бе променено - жените продължават да са повече. Те са 52% при 48% безработни мъже. Увеличи се безработицата и сред младежите. Тя достигна 18% или 60 700 до 29-годишна възраст са регистрирани в бюрата по труда. Те бяха едни от първите съкратени. Всъщност фирмите се освободиха първо от работниците си, които бяха назначили последни, когато говорим за среден мениджмънт и експертни позиции. След това се освобождаваха вече от работници, които не могат да изпълняват повече от една функция. Всъщност стабилното ядро в компаниите останаха хората на средна възраст и над 50 г., които поеха допълнително ангажименти. Работодателите предпочетоха да се освободят от по-младите, които нямаха достатъчно опит и не са все още толкова гъвкави, колкото един възрастен работник. В интерес на истината, голяма част от младежите, които излизат на пазара на труда след завършване на образованието си, са с доста голямо очакване като заплата и социални бонуси, без да си дават сметка, че на среща те не могат да предложат еквивалентна работна сила. Това важи както за завършващите висше образование, така и за тези, които завършват средно образование.

- Колко от безработните младежи са висшисти?

- Около 6000, също 10%. Не са много, защото стартирахме ударно няколко програми. "Старт в кариерата" даде възможност на 800 младежи с висше образование да започнат работа в държавната или общинската администрация. В момента започва програмата "Ново начало", която ще помогне на 13 500 младежи до 29-годишна възраст със средно професионално образование и висше образование да стажуват при работодатели. Вече имаме подадени заявки за 500 стажанти и всяка седмица те се увеличават. Отделно има субсидии по Закона за насърчаване на заетостта за разкриване на работни места на младежи до 29 годишна възраст. Например, през тази година 6000 безработни младежи преминаха курсове по чужди езици и компютърна грамотност и 2000 от тях си намериха работа. Работодателите имат нужда от такива служители и след като ги наемат, са склонни да инвестират в тяхното обучение на конкретното работно място. Успешна схема е "Аз мога" - ваучерното обучение, която не е насочена специално към младежи, но повечето кандидатствали бяха млади хора и по този начин част от тях успяха да запазят позицията си, поемайки допълнителни функции там, където работят. Тези целенасочени мерки задържаха процента на безработица сред младежите на около 18% през тази година. Броят им спрямо началото на 2009 г. е повече само с 1000 човека.

- А увеличиха ли се дълготрайно безработните - тези, които повече от година не могат да намерят работа?

- Техният дял е 35% от всички безработни и също остава постоянен. Политиката на правителството, която Агенцията по заетостта изпълнява, беше изключително целенасочена. Финансирането беше насочено към групите, които са най-уязвими от кризата - младите без опит, дълготрайно безработните, хората с увреждания... Към другите групи, които по-лесно си намират работа, повече търсехме възможности да ги устроим на първичния пазар на труда - това са работните места, които разкрива реалната икономика и за които държавата не дава субсидии. Дълготрайно безработните получиха възможност да намерят работа по програмата "Развитие". Там вече 1500 лица са наети. Още 2000 предстои да сключат трудови договори в началото на 2011 г. Известната от години програма "От социални помощи към заетост" също е насочена към тази група. Другата голяма програма за дълготрайно безработните, финансирана от бюджета, е "Асистенти за хора с увреждания". Отделно има субсидии за работодатели, ако наемат дълготрайно безработни - държавата плаща минимална работна заплата за всеки нает в продължение на 6 до 12 месеца, като работодателят се задължава да задържи тези работници още толкова.

- В България най-често каналът за намиране на работа е чрез познати. Сега в условията на криза може ли да се каже, че ролята на бюрата по труда е нараснала?

- Да. По отношение на работните места делът на Агенцията по заетостта на пазара на труда вече достига 30%, т.е. покачи се с 3-4 пункта през последните две години. Т.е. все повече хора намират работа чрез бюрата по труда. За цялата 2010 г. 150 хиляди души са си намерили работа през борсата - и по субсидирани програми, и на първичния пазар на труда. Разбира се, първичният пазар на труда, там, където реалната икономика открива работни места, е с много по-голям дял - около 70%, което означава, че хората са получили устойчива заетост.

- Оказа ли се успешна схемата фирмите да съкращават работно време вместо служители?

- През 2010 г. действаше министерско постановление, с което държавата доплащаше половин минимална работна заплата в продължение на четири месеца на работниците, които поради затруднения на фирмите са преминали на половин работен ден. Тази мярка беше много успешна - над 6000 работници бяха включени от близо 300 предприятия. Не повече от 500 от тях в крайна сметка бяха съкратени, а две-три бяха фирмите, които не успяха да преборят кризата.

През годината успоредно стартира схемата "Адаптивност", която се финансира от европейската програма "Развитие на човешките ресурси". Тя дава много по-голяма възможност, защото осигурява безплатна професионална квалификация на работниците през втората половина на деня, когато не са на работа, плюс стипендия до 176 лв. на месец. Това им дава повече шансове, ако се случи нещо с фирмата, да имат нова професия или по-добра квалификация, с която по-лесно да си намерят работа. Тази година обаче интересът е по-слаб, включени бяха само 700 работникци. Затова 50 млн. лв. от договорените средства по програма "Адаптивност" догодина ще бъдат пренасочени към програмата "Аз мога", към която има голямо търсене.

- Защо има по-слабо търсене на помощи при работа на намален работен ден?

- Две са причините. Едната е, че все по-малко предприятия изпитват затруднения с намиране на пазар за продукцията си. Повече от три пъти намаляха уведомленията за масови съкращения. Втората причина е, че при действието на министерското постановление бяха констатирани нарушения - въпреки обявеното намалено работно време, работници са принуждавани да работят през целия ден. С новата схема "Адаптивност" този риск е сведен до минимум, защото стриктно се следи дали работниците през втората половина на работния ден се обучават. Работодателят няма как да ги накара да работят извънредно, стипендията е обвързана с присъствие в обучителни курсове. Но все пак основното обяснение е, че икономиката започна да се стабилизира и все по-малко работодатели решават да преминат на намалено работно време.