Роят се столетниците във Варна. В неделя и Богдан Маринов зарадва себе си и наследниците си с вековния си юбилей. Сега, в напредналите си години, бай Богдан казва, че с глътка ракийца, с малко винце се поддържа, постопля се сърцето му. Но преди, въпреки че е бил досами най-изкусителните напитки, в Сухиндол, не е кусвал и капка алкохол. Пълен трезвеник бил. Наред с многобройните си занимания бил и секретар на читалище "Трезвеник" в родното му място - Сухиндол. От далечните времена, от детството, изпълнено с труд, с учене, с помощ на родителите, бай Богдан пази различни спомени. Връща се към деветте години, отнети от младостта му като политзатворник. После, след 1944 г., сяда на кметския стол в Сухиндол. Работата го завърта по различни места. Председател е на Отечествения фронт в Горна Оряховица, работи в Павликени в структурите на БКП, изгражда ТКЗС, председателства земеделски стопанства. Такова бе времето, такава работа имахме, казва бай Богдан, не съжалява за миналото, не се прехласва по настоящето. Но следи внимателно всичко, което става. Ден не минава, без да прочете от първа до последна страница вестника. Избра си един заради шрифта и цвета на хартията. Най-добре виждал текста, разказва зет му Марин. Сега бай Богдан е при дъщеря си Анка и съпруга й. След като жена му починала, бай Богдан станал варненец. Приспособи се, казват наследниците му. А те не са малко. От дъщерята имам двама внуци - мъжаги, и 3 правнучета, и те големи, брои на пръсти бай Богдан. Но той има и син. Само че той е далеч, чак в Израел. Той и съпругата му, инженер-химици, там се радват на двете си деца и 2 внучета. Но поддържаме контакти, то сега разстоянията не са толкова страшни, казват по-младите в родата.

На 100 години човек трябва да раздава мъдрост, нали?

При Богдан Маринов това става повече чрез пример, отколкото с нравоучения. Той доскоро всяка сутрин ставаше, правеше няколко обиколки набегом около блока. Правеше гимнастика, казва зетят. Сега по-трудно излиза, но пък съвсем сам се справя с всичко. Обича реда, чистотата, режима. В нищо не прекалява. Цял живот е бил така, спомнят си близките му. Има и друго. Човек задължително трябва да поддържа духа си жив, буден, силен. Ето и на 100 години бай Богдан не се откъсва от реалния живот. Следи новините, зорко наблюдава какво се случва в БСП, коментира. Даже когато прочете нещо, веднага ни вика, настоява и ние да прочетем това, което го е впечатлило, усмихва се Марин.

Спокоен е животът ни, казват Анка и Марин Маринови. И с надежда за още срещи, хубави, празнични, посветени на баща им, посрещнаха гостите, представителите на кметство "Младост", които поздравиха столетника, приятелите, повечето техни, в неделния ден. И по заръка на бай Богдан, на всеки наляха по малко ракийца, за сила.