От около 200 фирми, които членуват във Варненската търговско-индустриална камара (ВТИК), едва 112 активно участват в браншовата структура. За съжаление, предприятия, работещи и жилави, напоследък не проявяват голям интерес към камарата и предпочитат да се борят поединично с кризата, което пролича от трудно събрания кворум на годишното събрание на браншовата организация в края на миналата седмица, сподели пред „Черно море" Иван Табаков, председател на ВТИК. По неговите думи така е, въпреки че като регионална камара тази година са направили много повече от всички други, за да защитят позицията на работодателите. Всичките над 60 антикризисни мерки в правителствената програма са внесени от браншовите организации и синдикатите . Причината за отлива при бизнеса е усещането, че недостатъчно отстояваме техните интереси, което не е точно така, заяви председателят на ВТИК. Според него големият проблем е, че браншовите организации са натикани в ъгъла като някакви НПО-та. Няма закон за камарите, нито пък за съсловните сдружения, въпреки че Брюксел настоява и вече е крайно време да се определи статутът на бизнес организациите ни.

От около 25-30 големи компании в региона само няколко дават признаци на съживяване от тежката криза, каза Иван Табаков. Като изключим „Солвей соди" и отчасти „Агрополихим", останалите девненски заводи са много зле. „Девня цимент" почти не работи заради липса на пазари. „Полимери" напълно спря, за което една от причините е в политиката на собственика Николай Банев, който изнесе част от мощностите в Иран. Другата е в ликвидираното производство на етилен от „ЛУКойл-България", който след афишираната от него мащабна реконструкция за 1 млрд. евро се превърна от нефтохимически комбинат само в рафинерия за горива. Спряната доставка на местни суровини от там вече се отразява много зле и на останалите заводи за полиетилен, като „Асенова крепост" и др., подчерта Иван Табаков. В момента единствено фирмите за текстил, облекла и туризмът отчитат някакъв ръст на годишна база, допълни шефът на ВТИК.