Бивш студент дари 1 милион долара на Американския университет в Благоевград. Елвин Гури превел колосалната сума в края на октомври. Това разкри пред "Стандарт" ректорът на висшето училище д-р Дейвид Хюуайлър. Албанецът, който се дипломирал с история и икономика през 1996 г., отвързал кесията, щом станал милионер. Гури е основател на компанията "Джет Файнанс" у нас. Когато пристигнал от Тирана в Благоевград преди години, му дали пълна стипендия, защото бил от много бедно семейство. Днес Гури е член на настоятелството на университета. "Това е неговият жест за благодарност към нас. Така той иска да даде шанс и на други талантливи младежи", посочи д-р Хюуайлър. Ректорът разкри, че бивши студенти редовно дават дарения на вуза, но това е най-голямата сума до момента.

Д-р Дейвид Хюуайлър има дългогодишна впечатляваща кариера на ръководни позиции в сферата на образованието в САЩ и по света. Преди да пристигне в Американския университет в България, той e първият избран от настоятелство президент на Американския университет в Централна Азия, заместник-декан и втори заместник-декан по академичните въпроси на колежа Чемплейн и декан на факултета по хуманитарни науки на колежа Пайквил. През 2004 г. д-р Хюуайлър става президент на Американския университет в Нигерия (ABTI). Има бакалавърска степен по хуманитарни науки и класически езици. Магистърската си степен получава в Калифорнийския държавен университет в Лос Анджелис, а докторската си титла - в Калифорнийския университет в Дейвис. Бил е член на Координационния съвет на международните университети във Вашингтон; председател на международното настоятелство на Държавния университет в гр. Самара, Русия; настоятел на Центъра за проучвания и междукултурен диалог между Изтока и Запада и Фондацията за подкрепа на висшето образование в Централна Азия.

Диплома от Американския университет в Благоевград носи най-висока заплата, стана ясно от най-новата рейтингова система у нас, представена наскоро.

- Очаквахте ли, че Американският университет в България ще заеме такива водещи позиции в първия официален рейтинг на университетите, който стана ясен в началото на ноември?

- От една страна, знаех, че образованието, което предлага Американският университет в България, е с много високо качество и очаквах това да бъде отразено в рейтинга. От друга страна обаче, в България има над 50 университета, така че бях удовлетворен и приятно изненадан, че сме на първо или второ място в академичните направления, които предлага АУБ.



- Фактът, че възпитаниците на АУБ са най-добре платени на пазара на труда (както показва рейтингът) показател ли е за качеството на образование, което са получили в университета?

- Много са индикаторите, по които може да се съди за качеството на образованието, което предлага даден университет. Мисля, че рейтинговата система на българските университети умело използва тези индикатори. Все пак вярвам, че най-важните критерии са свързани с резултатите - какво се случва с възпитаниците на един университет, след като завършат - и в този аспект ние се справяме отлично. Близо 40% от нашите възпитаници продължават обучението си в магистърски или докторски програми и един важен фактор за определяне на успеха им е в кои университети са приети те. Само тази година 6-има от тях бяха приети в London School of Economics, двама отидоха в престижния Колумбийски университет, двама в MIT, други продължават образованието си в Duke, Cornell, Georgetown, Vanderbilt и други престижни университети, които заемат водещи позиции в световните класации. Наша възпитаничка, приета в Станфорд, е първата жена от Източна Европа приета някога в Stanford School of International Policy. Останалите 60% от нашите възпитаници излизат директно на пазара на труда, а ние в АУБ обръщаме изключително голямо внимание на това, какво мислят за нашите възпитаници работодателите. Ние сме много доволни, че работодателите са склонни да плащат по-добре на нашите възпитаници, отколкото на възпитаниците от който и да е друг университет.



- Как осигурява финансирането си един частен университет във време на криза?

- По-голямата част от нашите приходи идват от таксата за обучение, която плащат нашите студенти. Трябва да отбележа обаче, че по време на криза много блестящи студенти срещат затруднения и това свива бюджета. Ние сме щастливи, че имаме много приятели и корпорации, които вярват в нас, и с тяхна помощ осигуряваме средства за стипендии и финансова подкрепа за нашите студенти. Например през изминалите две години фондация "Америка за България" предостави по 1 000 000 долара на година за стипендии за най-добрите студенти. Така че дори по време на този труден финансов период АУБ успява да предложи на своите студенти финансова подкрепа в размер на 4 000 000 долара годишно.



- Може ли да се каже, че подпомагайки талантливи студенти да се обучават в АУБ чрез стипендии и финансово подпомагане, университетът играе социална роля в обществото ни?

- Да, вярвам. Достъпът до качествено образование не трябва да бъде ограничен само за студенти, които идват от заможни семейства. Един от най-важните ресурси за всяка държава са талантливите млади хора. Ето защо държавата трябва да се грижи младите хора да получат образование, което ще им помогне да разгърнат пълния си потенциал и това е едно много важно социално благо. Разбира се, студентите и техните родители трябва да покрият част от разходите за обучение, но цената не трябва да е толкова висока, че талантливи студенти да не могат да си позволят качествено образование.



- Кое вас лично ви кара да бъдете горд, че сте президент на Американския университет в България?

- Особено съм горд с конкретни истории на студенти, чийто живот е бил коренно променен от АУБ. Ето и един пример за млад мъж от Тирана, който се дипломира през 1996 г. Когато е кандидатствал в университета, му е била предложена пълна стипендия, тъй като идвал от семейство с ниски доходи. След завършването си основава финансова компания в България - компания, която е изключително успешна. Миналия месец той дари за стипендии 1 000 000 долара на АУБ, за да помогне на други талантливи студенти, които не могат да си позволят да платят пълната такса, да се обучават тук.



- Накъде смятате, че трябва да се развива университета в бъдеще? Какво според вас трябва да се подобри?

- Разбира се, че има още какво да се прави. Трябва да довършим университетския комплекс. Скоро ще започнем строителство на нов Студентски център, който ще разполага със спортна зала, съобразена с най-съвременните изисквания за спорт и отдих, фитнес, зала за сценични изкуства, студентски стол, офиси за Студентското правителство и студентските клубове и др. Смятаме да създадем специализиран научноизследователски център, чиято дейност ще е фокусирана върху региона. Също така може да добавим нови специалности през следващите година-две. Но като цяло смятам, че университетът трябва да се запази такъв, какъвто е в момента: с високи изисквания за прием, предлагащ обучение, извънкласни дейности и съвместно съжителство на своите студенти, следващ традициите на американския модел на образование liberal arts. Това е класическият американски подход към висшето образование, който с поколения е доказал своя успех в САЩ и предлага една интересна алтернатива на най-добрите студенти в Европа.



- Според вас, като президент на частно висше учебно заведение в България, как трябва да изглежда новият закон за висше образование?

- Нормално е, тъй като целият ми професионален живот е тясно обвързан с образованието, да имам мнение за това кое работи и кое не. Въпреки това не мисля, че това е въпрос, на който един американец трябва да отговори. Образованието в България се развива по вълнуващ начин и като цяло аз съм впечатлен от инициативите, които са подети от настоящето правителство и министър Сергей Игнатов. Твърде вероятно е България да се превърне в еталон за висше образование за останалата част на Европа